автор: nez0user

- Стой в лентата, нали? Не се опитвай да навлизаш в периметъра му, докато се зарежда... Сега може да последва малък трус... Усети ли го?!
- Да. Нищо страшно. Добре съм.

- Докато се презарежда, може да те... докосне. Но не се бой.
- Добре. Чакам.
Минаха няколко минути.
- Колко са отворените откъм твоята страна?
Нея погледна лентата.
- Четири виждам.
- Ти къде си сега?
- Сега съм в територията на четвъртата... Премествам се... минавам през третата... Статуса-1 ме усети.
- И?
- ...и нищо. Нямаше време да се зареди в тайтъл0.
- Добре, добре... - последва въздишка на облекчение. - Сега къде си?
- В най-десния свободен край на лентата.
Няколко минути тишина.
- Със всеки каталог по-навътре непрекъснато показалеца ми прекъсва.
- Премести се от там и навлизай "ръчно", разбра ли?
- Да. - пропука в слушалките му.
- Е?...
- Само леки трусове.
- Не се бави много по приложенията. Те имат тайтъл, но той се зарежда веднага...
- Искаш да кажеш, че нямат статус?!
- Да.
Замисли се. Сърбеше я кракът и тя загуби ценно време, за да се почеше.
- Вътре съм. - съобщи му по интеркома.
- Отново ръчната комбинация. Не използвай готовия клавиш.
- Разбрано... - Помълча, докато влезе и се почувства в безопастност.
- Как да го озаглавя?
- 17. - бе краткия му отговор.
- Разбрано.
Още време изгуби, докато го създаде. После й хрумна, че може само да го преименува, записвайки го на друго място под ново име. Изтри новосъздадения обект...
- Какво се бавиш толкова?!
- Ускорявам създаването и намалявам действията си,... за това.
Не за първи път правеше това така - ръчно. За нея бе по-бързо и знаеше, че го прави достатъчно по-бързо... Написа тайтъла, сложи хеша,...
- По дяволите!
- Сега пък какво?
- Грешка в библиотеката.
- От какъв характер?
- Parse Error.
- Не е страшно. - опита се да я успокой. - Обекта-родител се зареди, нали?
- Да! - отвърна му малко троснато.
Видя lastModified, но датата бе стара и я обнови с текущата: 14:49:46 GM.
- Като цяло това е. Вижда му се края. Остава само да поправя с директен достъп .js-та и съм готова.
- Добре. Щом свършиш, излизай.
- Разбрано.
На всеки ред сложи по едно "", после...
- Внимавай! - чу в слушалките си. - Зарежда се приложение! То изисква повече памет. Непрекъснато се движи, за да мога да те виждам, ясно?!
Шумът в слушалките й постепенно се усили и тя все по-трудно разбираше какво й говори.
- Какво, ...овтори... не те чув...
Той тихо изруга наум и се зае да изчисти канала.
Тя изключи рамките на 17 и червеният им цвят вече не светеше. Обиколи квадратите като не се пазеше много. Статуса я усети, някои тайтъли също, но като цяло не беше обезпокоена. Маркира всичко от .js-тa, видя че в клипбука има нещо, но го замени с маркираното. Прехвърли се на второто приложение и създаде ново бяло поле, готово за обработка. Знаеше, че редактора ще се намеси, но не очакваше да стане толкова бързо. Знаеше, че ще го види след като направи някаква промяна, била тя и непрекъснато пространство. Още не беше форматирала полето, когато видя познатите червени вълни да се заемат със маркирането. Машината явно не можеше да понесе такова натоварване, и бавно, бавно отваряше според командите различните нива на каталозите.
Намери нужното място и се забави, чудейки се кога ли радиото ще се оправи и дали да сложи там цялата информация... Поправи ръчно някои места и вълните видимо станаха по-малко.
Прехвърли се на експлорер-а и влезе в архива.
"И този не е малък." - помисли си, докато го затваряше. "А мястото на лентата става все по-малко. Да... Я дай да опитам по друг начин."
А после дори не разбра какво стана. Видимото поле изчезна...
"От последната програма ще да е." - мина през ума й.
...и всичко бе залято от така неприятния й син екран, както тя го наричаше. Предупреждението не закъсня и тя можеше само да се радва, че се размина така леко. Е, да,... сега нямаше и експлорер, не виждаше индикаторите на редактора и на различните кодови таблици, но щом е само толкоз... Тя се усмихна окуражително. Напрежението спадна, но пръстите й още леко трепереха. Избърса потта от челото си и въздъхвайки дълбоко се зае с първоначално поставената задача.
Огледа се. По лентата нещата се бяха объркали почти 50%. Като цяло обаче това не й попречи. Потърси външния дивайс и...
"Хе. Пак някой не го е изключил. Сигурно трансформаторът му се е нагрял."
Тогава забеляза примигващото черно-червено поле в лентата. Бе се появило скоро.
"Гадост."
Показваше бариера в първия паралелен порт. А и другото - вече станало постоянно черно с червен надпис. Бе включила помощника и той си вършеше работата подобаващо.
Както предполагаше - напрежението бе дошло в повече и и това бе предизвикало претоварване във веригата, загрявайки трансфорнатора. Прекрати действието на порта и с това задачите й станаха с една по-малко. Но това не намаляваше натрупващото се напрежение в кутията. С входно-изходни кабели от двете страни бе свързан неизвестно за сега къде и докато не разбереше местоположението на влизащите данни, потока грешки нямаше да прекъсне. Хрумна й да разкъса физически веригата, но така не се правеше. Физическата повреда, особено в такъв вид трансформатори бе необратима. После трябваше много работа, за да се възтанови и функционира поне на 40%.
Нервността караше момичето да сбърка няколко пъти и това я забави допълнително. Докато се занимаваше с прегрелия трансформатор, не обръщаше внимание на черно_червеното приложение. Превключи го, след като за момента не мамери решение за електрическия преобразовател и забеляза, че е спряло работата си. Провери го... и информацията, която обикновено излизаше, сега не се показа. Това я озадачи първоначално, а после чу пропукване в слушалките - Пилот явно бе отстранил повредата:
- Тук ли си?
- Да, ама има всякакви каши. Почти всичко не работи на дори половината си капацитет, освен това...
- Да, прекъсна я. - Обаче се налага да зарежеш всичко и да се изпаряваш по възможно най-бързия начин.
"А така..."
- Лоши новини? - налучка.
- Повече от лоши. Някой или нещо е възтановил отпечатъците, които бях изтрил и сега те настига.
- А така! И сега какво предлагаш? - запита тя, макар да й хрумнаха поне две неща, които би могла да свърши, без да се излага на допълнителен риск - и този й стигаше. - 'Щото си мисля да се измъкна "ръчно"... - прегледа клипбука, и се поздрави за изтриването на последната информация, която по невнимание бе сложила там. Освен, че така освобождаваше паметта от ненужни данни, бе скрила невъзтановимо последните си действия.
"Поне на първо време."
Преди време интуитивно отворила речника, сега се забави миг-два в нерешителност. Вече не й бе необходим, но по-нататък можеше и да няма време да го стартира повторно, ако й потрябва. "Редакция... търсене... Ама че беднотия." В мислите й се долавяше огромен боредом1 "...и само по двайсет думи в лист_кутията...". Поправи това, като увеличи цифрата десетократно.
След това с трескава бързина копира на един външен носител нужната й информация /като направи и резервно копие, в случай че с някой от данните се случи нещо и не може да бъде прочетено съдържанието им/, прибра носителя... и хайде пак син екран.
- Ама каква музика, не използвам никакъв музикален канал... - сърдито замърмори.
Събщението гласеще, че в момента устройството обслужва друго приложение. Премахна съобщението неконвенционално... и нови неприятности. Следващият син екран и съобщение, че има грешка в Ядрото на адрес 0xCDD44730.
Ставаше още по-забъркано - не й стигаше, че трябваше да преустанови действията си /надяваше се да е само временно/, ами и това сега.
"Какво ли още се се обърка - като че по-зле не може да стане."
И по закона на гадостта точно това се и случи.
Спийкъра се обади, а хакерката не разбра кое го е задействал. Такива звуци бяха вече само историческо наследство, а сега ги чуваше с ушите си.
"По дяволите!", изруга наум. Докато бърникаше с Редактора, нещо в статус-лентата светна и момичето разбра, че той прави автоматично-възстановителен процес в реално време. Изостави моментната си задача и навлезе в темп-каталога.
- Така си и знаех! - съобщи на спътника си.
- Каталога има подкаталози, които са празни. - изказа мислите й той.
- Точно така!
- Това означава, че каквото и да е това нещо, то вече е било тук, изпреварило ни е.
- Освен това... - тя реши да не му спестява лошите новини, зачестили така успешно последните минути. - ...единия възстановителен отпечетък го няма!
- Този на Лентата ли?
- Този на Лентата.
Докато натрапничката /точно така се чувстваше в момента/ стоеше бездейно и прехвърляше варианти, настроението на спътника й никак не се повиши и така минаха няколко дълги минути, докато...
- А-хаа!
Тя се стресна от възклицанието му.
- Пипнах те, чу го да си мърмори нещо, след това шепота му стана нечленоразделен и момичето престана временно да й е приоритет. Тракащите звуци можеше да са само по командното табло.
Огледа се в темп-а. Предполагаше, че ще има поне няколко такива временни назначения, които след приключване на поддържащите ги приложения, щяха да изчезнат. А и празните каталози... Защо празни? Поне да съдържаха обекти с нулева дължина, а то... нищо! Това все повече не й се нравеше. Разбра, че каквото и да е това нещо, то не иска двамата /"А дали само ние, или преди нас е имало и други?!"/ да продължават "ровичкането". Щяха да останат много неисвестни, но си даде сметка, че измъкването от тук и бъднините, представляващи оцеляването и на двамата е по-важно. Щеше да има какво да разказва на внуците си, а ако остане и най-близкото й бъдеще бе покрито с неизвестност и изобщо не бе сигурна, че ще й се случи.
С две бързи движения премахна маркировката от петте динамични обекта /бе открила още един нетипично разположен темп и се настани там, като се опитваше да разгадае защо ТУК/ и се почувства малко по-спокойна. Сега с физическа конзола не можеше да се задействат. Виждаше тилта-отраженията2 им с големина 54В. Знаеше какво съдържат - името ма машината-местност. И докато мисълта някак небрежно премина през главата й, мозъкът й отначало бавно, а после с учудваща бързина направи заключението, което й убягваше последните минути.
- До къде стигна? - попита тя спътника си.
Само тишината й отвърна.
Изчака няколко мига...
- Там ли си?
Отново никакъв отговор.
Нямаше звуков сигнал, че нещо не е наред. Когато погледна към отмаркираните приложения нещо притисна душата й. Нещо студено. Много.
Нямаше ги. Нито едно от тях.
Това вече бе страшно. Явно нещо или някой бе обновил Ядрото с такова, което позволява премахване на тилта-отражения, без преустановяване на работата на самите приложения, нито да показва предупредителни диалогови прозорци за това.
Огледа се, като че това можеше нещо да подобри... и забеляза ~веЕрЕл3. Това може да означава само едно - че някой/нещо работи със старите функции на Ядрото. Не можа да разбере откъде е стартирано приложението.
«Така - помисли си. - Имам 2 стартирани приложения. И шест темп-отражения. Две от тях с големина 4КВ.»
Включи редактора и... «Изображения!?» Не мога да повярва на това, което видя като съдържание. Не й се бе случвало да се сблъска с подобно нещо до сега.
Бе с чувството, че някой я преследва за да отнеме нещо много важно. Не знаеше кой. Не знаеше какво. Само бе сигурна, че не бива да се остави да я хване това... нещо.
Редактора4 показа нещо много повече от изображенията. Там имаше ключове за локалната Защитна стена; параметри за търсещото внедряващи се обекти приложение; последните дефиниции за анти-вирусната програма /както и предполагаше се обновяваше сама на всеки час, ако имаше достъп до Ефира/, кодеци и декодиращи модули...
«така, да видим друго...»
Отвори друго темп-отражение. Самото му начало показваше, че е анимирано растерно изображение. Отвори го. Както предполагаше - шест сменящи се на равни интервали от време растерни данни.
«Банер.» помисли си момичето.
«Време за само още едно отваряне.» се обади защитната й стена. Това я стресна. НЯКОЙ я СЛЕДЕШЕ! ВСЯКА нейна стъпка!
Анти-вирусната програма се обади... Нея се скова, защото... е, по принцип си знаеше че абсолютна сигурност няма, но до сега... не бе предполагала, че ще й се случи такова неприятно преживяване... Защото предупредителния панел на програмата се показа, но не да съобщи за вирус. Поне не в досегашния формат. Съобщението гласеше: «Приятелски те предупреждавам. Иди си мирно. Остави състоянието както е.» След пет секунди съобщението изчезна... но не и от съзнанието й. Напълно разбираше какво й се бе случило и че се бе отървала /засега и ако се махне/ невредима.
Тих и внимателен към слуховите й сензори звука постепено се появи в слушалките.
- Нея?
- Да, Пилот,... Искам да те помоля нещо?
- Но ми кажи къде се изгуби.
- Да, ще ти кажа... но като се върна на борда. Кажи ми координати, от къде мога да се прибера ВЕДНАГА.
Освен мира, расата от която произлизаше Пилот бе напреднала не само в морално отношение.
- Позиция 0/96, редове 0-6/31, гласове 2/3 и 4 канала. Формат 33363 KHz, дължина 2.13 и скорост 13. Качество 8B - съобщи координатите Пилот, като добави и виртуалния порт.
Нея се огледа още веднъж /още повече сигурна че и това й действие е видяно/ и намери координатите. Несъмнено тук имаше какво да се търси, и бе ясно че няма да е никак за кратко ако реши да се зарови. Но... Дали си струваше жертвата. Реши първо да разбере с какво си има работа и тогава, ако е по силите й да се върне. След което внимателно се прехвърли на Кораба.

Сред познатите й полуживи стени винаги бе спокойна, но след преживаното навсякъде й се привиждаха пробиви в защитата. В защитата на каквото и да е. Най-вече в нейната собствена! Командира на Кораба забеляза тези нервности:
- Казах ти, че е опасно, Нея. Да, трябваше да провериш дали някой от дата-дисковете не е там, но ми се струва, че не биваше да задълбочаваш толкова.
Нея го погледна мълчаливо и също тъй безгласно му показа съобщението, запазено във още незатворената сесия, но която сесия сега бе вече приключила.
- Уви, не мога да проследа разпаднал се канал.
После спря да говори, двамата се спогледаха... и разбраха как да намерят от къде точно е изпратено съобщението.
Така. Пакетите информация, преминаващи по един или по друг начин и стигащи до крайното си местонахождение съдържаха - всеки един от тях - служебна информация: началния адрес, от където е изпратен пакета информация; крайния адрес, къдети трябва да пристигне пакета; и служебна информация, указваща как да се сглобят отделните парчета, така че когато информацията пристигне в местоназначението си, да е цяла, а не като мозайка получателя да трябва да си я сглобява.
Пилот разполагаще с не една и две подходящи програмни инструмента, чрез които да разбере точните инструкции: откъде е минал пакета, кой го е изпратил, как трябва да се сглоби, и още подробности.
Първо видя контролните суми. Те оказваха по какъв начин трябва да се напаснат отделните елементи, за да се получи завършен модел.
Но така и не се сети да изключи външния сигнал - линията - и така и не разбра, нито тя, нито Пилот, - че малка програма се вмъкна и притай в очакване.
Следващата стъпка, която предприе бе да раздели «мозайката» на отделните й парчета, за да ги прегледа и намери началното, което съдържаше адреса на получателя; и крайното, с адреса на изпращача.
Не беше лесен процеса, затова от съображения за сигурност копира цялата информация, сложи й маркиращ бит5 «само за четене», заключи го с криптирана парола и го записа на външен носител.
Не й отне много време - използваше редовата конзола, за да изписва командите, понеже тя позволяваше автоматизиране на процеса. Не след дълго откри каквото търсеше. Не се изненада, когато видя че тя е адреса на получателя, даже се поусмихна леко. Но странното беше друго. Макар да личеше поне на пръв поглед, че началното «парче» не е променяно то не съдържаше никакъв адрес на изпращача. Не личеше по никакъв начин такова нещо.
- Пилот?!
- Да, Нея? - Пилот, почти през половината си време комуникираше с Кораба си. Двамата бяха по-стари от Нея със столетия, а що се отнася до Кораба /момичето така и не бе научило как се казва той... или тя?! Не й се бе налагало. Някога се бе подсетила да разпита, но после изникнаха други неща и бе забравила./... е кораба бе поне 1000 пъти по-стар от Нея.
- Няма адрес на изпращача. Би ли погледнал? - след тези думи се почувства като ученичка по време на опит в часовете по физика.
Пилот погледна. Нея не напразно го смяташе за компетентен по наистина много теми. Така стана и сега.
- «Парчето» е модифицирано.
- Нищо не забелязвам.
- Погледни.
«Ето, сега ми подава увеличителното стъкло».
Нея погледна. Но както и преди нищо не й направи впечатление.
И си го каза.
- Ето тук, Нея... - Пилот посочи. - ...е едната кръпка. А тук... - пак посочване. - ...е замаскирана информация с празни битове. Но...
Сега учителя се изправя и изпод очилата си поглежда към ученичката...
- ...Макар и празни, те все пак съществуват, нали? Което означава, че... Хайде, какво означава? - той се усмихна.
- ...Че - момичето помисли малко. - ако ги няма... - пак мислене. - ...всъщност те не може да са нулеви. Или ги няма или ако са нулеви... - спомни си някога четено нещо. - ...или прикриват други битове, или са там, понеже пакета трябва да е с определена дължина, за да мине за валиден.
- Не само. Особено това важи за първото и последното от парчетата. Ако някое от тях - в случая първото - съдържа нулеви битове, то пакета е невалиден. Но тъй като нашия пакет е преминал, това потвърждава валидността му. Тогава остава вярно другото - че празните, че нулевите битове са там, за да прикриват състоянието на действителните битове. Отделен е въпроса защо това се прави понякога.
Нея се поначумери и прехапа половин устна.
Пилот не си губи времето и само след миг или малко повече на контролния апарат излязоха истинските битове.
- Странно. - заговори Пилот. - Който и да е пратил информацията, се е постарал адреса му да бъде кодиран с личен ключ. Който личен ключ само той да притежава.
Нея недоумяваше. Управляващото устройство... да, бе извело информация, но както и колкото и да я гледаше тя не бе нищо повече от неразбираеми символи.
Погледна мълчаливо Пилот.
- Не можеш да разбереш написаното, защото е на език много по-стар от теб. - Пилот се замисли. - Прилича ми на... Помниш началните трусове, нали?
Нея кимна.
- Не са били просто трусове от зареждане на приложения. Струва ми се, че са били прикриващи. Да, Нея, казвам, че от самото начало си наблюдавана. Всяко едно твое действие е записано... Къде, не мога да знам, уви. - гласа на Пилот спадна примирително.
Мина известно време в тишина, когато Пилот отново се обади:
- Знам какво си мислиш, не ти го препоръчвам. И съм сигурен, че предупреждението - на дисплея на контролния апарат отново се показа съобщението-предупреждение. - колкото и да е дружелюбно, означава повече да не се занимаваш с Лентата и тайните, които крие.
- Но аз трябва да разбера. Да разбера дали дата-диск е там!!
- Нея, винаги съм те подкрепял. И сега ще го сторя. Не мога да оставя екипажа си, но нека първо разучим противника... ако това с което си имаме работа е противник. Поне до сега не е показало враждебни намерения. Бих ги нарекъл дори приятелски, ако не би прозвучало малко пресилено.
- Какво предлагаш?
- На първо време да си починеш, емоционалното ти състояние сега е нестабилно и не позволява кой знае колко разумни действия.
Шумно въздъхнала, Нея се съгласи.
Прибра се в каютата си. Тясната стаичка, в която се помещаваше нямаше кой знае какво - една койка, и апаратна част /конзола и монитор/ в стената срещу койката. Това бе всичко е помещението със стени открай докрай облепени в постери - най-вече на стари автомобили и фантастични космически светове.
Отиде до конзолата, включи My Spirituality6 на Alexandre Liverneaux и заслушана в нежните звуци постепенно се отпусна и задряма.

Този, който й бе програмирал основните функции, бе записал в регистрите като тема «сън» красиви зелени поля, поточета и бистри реки, хълмове и езера, поля и гори. Това винаги е смятано за отпускаща гледка. Това се случи и сега. Но макар Нея да бе оставила някой функции на минимален работен режим, точно те я събудиха внезапно. Рязко отвори очи и се надигна, като седна в завивките.
Трусовете! В тях бе разковничето, макар Пилот да не бе обяснил значението на непознатите й символи. Кратковременната й памет бе изчистила съдържанието си, но на сън момичето бе успяло да открие връзка между трусовете, Лентата и трансформаторния порт. Позамисли се... Ами да, толкова бе очевидно! Скочи от леглото и както бе боса, по ефирна бяла нощница се затича към пилотската кабина.
- Пилот! Пилот... - задъхано го заговори още от входа. - О!...
При Пилот забеляза още едно същество. Винаги бе мислила расата на Пилот за полуизчезнал вид... или поне много рядък. Сега той разговаряше - макар това да бе много странен маниер на разговор - със себеподобен.
Етикетът изискваше благоприличие към който и да е член на Съвета. Нея знаеше от Пилот за Висшия Съвет, но никога не бе мислила, че ще срещне някой от членовете. Много бяха разговаряли с Пилот по въпроса, и момичето знаеше какво да прави. Смирена поза, но в никакъв случай раболепна. Достойнство, но не и надменност. И доза умерена почит към висшестоящ. Бе благодарна на командира на Кораба за уроците. Сега свършиха подобаваща работа и това не остана незабелязано от гостенина:
- Ти трябва да си Нея. - обърна се той. - Многоуважаемия Пилот нееднократно е споменавал теб и качествата, които притежаваш.
При тези думи момичето нямаше как да не се изчерви. Това бе похвала от същество, което никога не я е виждало, но заключило важността й... само по чути думи! Е, разбира се, предполагаше Пилот не бе преувеличил нищо от характеристиката й. Въпреки това се смути:
- Аз... За мен е чест да имам привилегията да разговарям с Член от Съвета. - промълви с нужното уважение с ръце скръстени на гърдите и достопочтен поклон.
- Нея - обади се и Пилот. - Нека ти представя Втори Помощник-посланик Нуифда Хниоши. Той е мирновременния посланник сред близките Светове.
Посланника кимна благородно, а Нея за втори път вида удохотвореността на тези същества. Дори от действията им личеше сериозност... и онова чувство на удовлетвореност, което те изпълва, когато присъстваш на нещо от изключително значение.
- С Пилот тъкмо разговаряме за теб. - меко изрече Хниоши.
Това я стъписа! Какво ли е станало?!
Гостът се разсмя:
- Нея, Нея... Но ти имаш да съобщиш нещо. Кажи сега.
Момичето безмълвно погледна Пилот.
- Хниоши и аз се познаваме от много отдавна. Нямаме тайни един от друг.
- Извинете моята подозрителност, Посланик. - каза тя, а той с жест я остави да говори. - Мисля, че разгадах връзката между трусовете, Лентата и трансформаторния порт.
Това накара госта да покаже истинска заинтересованост.
- Когато усетих първия трус, се зачудих какво ли може да означава. Разбира се, тогава нямах време да мисля над това, но не забравих случката. Посланик - обърна се тя към него. Все още й бе странно да види още един като Пилот и не скри възхищението си. - Много по-лесно е данни да минават паралелно, както знаете. Но... - момичето отиде до командата машина и показа съобщението-предупреждението. - ...ако някой, или нещо, прекъсне трасето - в моя случай трансформаторната кутия - това спира данните и води до грешки в тях. Ето защо... Ето защо имах грешки. Грешки, показващи сривове и неправилно функциониране. В действителност нещата са били наред, - тя погледна с гняв холосъобщението. - но са ме накарали да мисля, че има нередности, за да спра да се ровя. Пилот! Разбираш. Разбирате и Вие, Посланик, там се намира... - отново се спря. И това й поднесе поредната изненада.
Нуифда Хниоши я погледна с уважение в очите:
- Тези твои качества... ще те отведат далече. Да, знам за дата-дисковете.
- Тогава ще карам направо. Била съм на прав път, там се е намирал... там се намира - поправи се. - единия дата-диск.
- Пилот, Нея, описа рисковете и перипетийте през които си минала. Стигнахме до подобен извод, а това, че и ти самостоятелно при това, също намери това заключение, само говори похвално за теб. Разбира се, като член от екипажа на многоуважаемия Пилот.
Думите бяха двузначни ако друг ги бе изказал, ала сега личеше в тях уважение към Пилот и нея. Това накара усмивка да разцъфти по устните й.
- Посланик... - момичето се запъна, но това не й попречи и този път изговарянето на титлата да бъде съпроводено от поредния лек поклон, изпълнен с уважение.
- Нея? - обади се Пилот.
- Да, има и още. - гледаше ту единия, ту другия. - разбрах началния адрес на прикриващите нулеви битове. - и успя да изненада и двамата.
- Нея, обади се командира на Кораба, но не довърши, защото тя го прекъсна:
- Да, не разбирам какво означават символите, не съм нито видяла превода им, нито подобно значение, не знам как се получи. - Погледна Посланика. - Ето. - След което за удивление и на тримата изрече адреса.
Съществуват всякакви звуци. Способни да се изкажат, но много повече са тези, които достигат слуха. Тяхната транскрипция е трудна, а понякога невъзможна за изговаряне от същество, което никога не се е сблъсквало с даден звук, а ако това е от друг език... е, тогава степента на трудността по изговарянето става пропорционална. Нея никога не бе чувала как звучи езика от Нарастан. Сега изрече името на началния адрес - защото разсекретената информация се оказа именно адрес на дадено място. Място отдавна забравено.
В Командната зала стана тихо. Само иззад стените се чуваше слабото жижене на машините и пулсирането на живота в кораба.
- наокиоло. - обърна се Пилот към Кораба.
Нея никога не бе чувала гласа на Кораба. Бе си представяла, разбира се, как може да звучи. Металически, дрънчащ, меден,... но никога не бе предполагала, че гласът на Наокиоло е толкова чист. Чист като планински ручей, прохладен полъх на вятъра, топлата ласка на Слънцето... Дори тези определения не значеха нищо, бяха неспособни да опишат дори безкрайно бледо красотата на гласа на Наокиоло.
- Пилот. - обърна се кораба към своя верен водач.
- Нея.
Мекотата на изказаното изпълни момичето с непознато усещане.
- Нуифда Хниоши.
И третия събеседник бе поздравен.
Настана мълчание.




-1 Специално приложение, следящо активността на други такива в собствения си периметър.
0 Обозначаващ етикет.
1 неизползвана вече дума, означаваща скука, досада.
2 временен отпечатък на заредено приложение. Изчезва /в повечето случай/ след затваряне на приложението.
3 временен огледален отпечатък на работещо приложение, непозволяващо да се премахне, докато приложението работи. Старите ревизии /до версия 4.3с/ на Ядрото съдържат такава информация, но последвалите промени го направиха и по-устойчиво, и по-интуитивно за масово използване.
4 универсален инструмент, позволяващ да се променя по строителния код на съществуващ обект - независимо от приложението на въпросния.
5 бит /означава се за краткост с «b»/ - най-малката единица носител на информация. Осем бита са равни на един байт /B/. 1024 байта са равни на 1 килобайт /1KB/. 1024 килобайта правят един мегабайт /1MB/. В конкретния случай маркиращия бит разпознава, че интормацията е «заключена» и не позволява нейна модификация.
6 Буквалния превод на изпълнението е Моята одухотвореност.