автор: angar

(Написано за yd, когато бе върху черешата на Пинче)

Уайди е полегнала на клона.
Изглежда, сякаш здраво е заспала.


Обаче клонът й е във чатала,
така, че тя едва ли е заспала!

Заслушана във сонма на щурците,
които тихичко щурчат в тревите,
по-вероятно е да си мечтае!

Как - гола - от любимия се скрива,
и как той - под юргана - я открива...!

Или пък - погледът й е в хамака -
как някой в него влюбено я чака,
и как ще слезе с него да се слее,
и как той цяла нощ ще я люлее -
додето слънцето не ги огрее...!

Или как влизат в цъфналата ръж,
прегърната от някой хубав мъж...!

Но за кого Уайди си мечтае?
И край кого душата й сияе?

Това от мен не може да се знае!

Обаче аз за нея си мечтая:

"Каква е хубава...! А аз съм мъж...!"