автор: ineva

И колкото пари да имаш,
на този свят, в тоз живот, уви,
там "Горе" равен си и на царе и на слуги.
Дори с честен труд,
с лишения, събрал да си това,
което тука бе ти нужно,
там горе няма да ти трябва, а съвестта
потребно ще е да е чиста.
ако си крал, убивал, мамил /може би/-
ще имаш Ти, което ти се пада.
И туй, че тук ще си преследван, гонен,
нежелан дори: най-малкото за теб ще е награда.

На Данте, кръговете в Ада,
навярно биха закачили "обеца"
на всеки, който някога е мислил,
да изневери на честноста.
Но лошото в тази теза е,
че вече никой не чете
и неграмотно, а и много сляпо /за жалост/,
днес поколението ни расте.

И думите значението си ще губят,
тъй-нежно подредени в стих,
щом погледа си няма, кой
по тях да спусне - ума,
сърцето си да просвети.
Идеите, съветите на Алигиери,
навярно просто ще се изпарят
и ценностите, иначе красиви,
ще изоставят този свят.

Каква е мойта мисъл помислете,
дали това, че в бедният живот
напред повела ни е алчност
и станали сме неин роб?
Дали това, че ценностите си зарязахме,
зад нас, изхвърлени по пътя,
или това, че образа човечен
прибрахме в джоба си разкъсан?
Дали това, че книгите оставихме,
ме кара тъй да се гневя
и мъдростта с векове грижовно кътана,
обрекохме сама да тлее в пепелта?

Забравата потулва всичко свято,
невежество обхваща този свят
и губим се,
изчезваме по-малко,
малцина само може би да се спасят.
И в тях е моята надежда,
че "семето" ще посадят,
и Ной ще бъдат,
и живецът - на преподеният ни свят.