 |  Къщица в тихата пазва на двора,
заушена в тъмен, зелен асмалък.
Стомна, чемшири, чешмата, стобора,
череша и пейка, под нея - патък.
Прозорец замътен примигва самотно,
сънливо загледан в отминали дни,
когато по двора са шляпали хора,
и портата не е висяла встрани.
Когато е врял, прекипявал животът,
вода се е ляла, жужали пчели.
Овошките тежки от плод и охотно
откъсвали ябълки млади жени.
Прашасали тегнат кълбета чемшири,
чешмата в жегата глухо мълчи,
галопът на дните е сякаш преминал
край къщата сгушена малко встрани.
Публикувано от BlackCat на 22.07.2006 @ 09:31:08
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 19
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Следобедно стихотворение" | Вход | 24 коментара (61 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Следобедно стихотворение
от RAD72 на 22.07.2006 @ 22:25:29
(Профил | Изпрати бележка) | Някак тъжно,но не самотно и много живописно :))
Прегръдка от мен ! |
]
Re: Следобедно стихотворение
от nadya на 22.07.2006 @ 09:54:08
(Профил | Изпрати бележка) http://nadita.blog.bg/ | Харесват ми тия стари запустели къщи,наслоили спомените под дъхави чардаци,обвили с дългите си ластари немирното детство...
Върна ме в къщичката на баба ми...
Ех,че беше хубаво тогава!
А сега къщата/ако е останало нещо от нея/ е тъжна и самотна.:( |
Re: Следобедно стихотворение
от Marta на 22.07.2006 @ 10:03:15
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | | Хубаво е и едно безвременно тъжно такова - стоят си къщите, а хората отдавна ги няма. Вчера гледах портретите по стените - ехей единия сигурно е от преди сто години, другия е на около 60, от ония - дорисуваните. Оцветени фотографии, и монтирани, когато двойката не се снима заедно. Едните хора изобщо не съм ги виждала приживе, другите видях неколкократно - на стари години, вече се бяха превили към земята и тя си ги взе. |
]
Re: Следобедно стихотворение
от Evil_Yosha на 22.07.2006 @ 09:57:09
(Профил | Изпрати бележка) | И вятърът фъфли, в ъглите се свира,
а звучно клокочи в кладенец жив,
само на крачка встрани от стобора-
в къщата влезе ли,някак....е сив
хей,
чародейке,
усмивка!:-))))))))))
|
Re: Следобедно стихотворение
от Marta на 22.07.2006 @ 10:06:54
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Ако знаеш колко е зелено. Наистина тази година е тъмнозелено лятото. Лъскаво, напило се със слънце до замайване.
Кладенец, да. А водата му е горчива. Не става за пиене - само за поливане и миене. :)
:)))))) лейди ен ред ;) |
]
Re: Следобедно стихотворение
от Evil_Yosha на 22.07.2006 @ 10:14:16
(Профил | Изпрати бележка) | | Дали ще танцуваме?Да!......всред лъскавото главозамайващо зелено,онова,пълното с живот...:-)))))) |
]
]
Re: Следобедно стихотворение
от Evil_Yosha на 22.07.2006 @ 10:29:41
(Профил | Изпрати бележка) | ....само като отметна фееричната паяжинна наметка на къщата,за да се отразяват лъчите...
:-))))))) |
]
]
Re: Дължини.
от regulus на 22.07.2006 @ 10:02:35
(Профил | Изпрати бележка) | | Мдааа... Рядко хората и къщите им живеят еднакво дълго! После на къщите им е мъчно и се опитват да запазят нещата както са били... Отдръпват се от времето. |
]
Re: Следобедно стихотворение
от margi на 22.07.2006 @ 10:11:20
(Профил | Изпрати бележка) | нарисувала си го:)))
Хубав ден Мартичка!!! |
]
Re: Следобедно стихотворение
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 22.07.2006 @ 10:34:28
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Толкава хубаво,мило и носталгично ми стана!Дращи по обречената ми на града душа.Ама си имам една такава къща,рядко посещавана,но чакаща.С нетърпение чакам да се гушна в тая атмосфера това лято.
Благодаря ти,че прочетох това,Марта!Разкошно е!:)
Поздрави! |
]
Re: Следобедно стихотворение
от regina на 22.07.2006 @ 10:42:57
(Профил | Изпрати бележка) | Ей,как ме хвана та ме запрати,там дето останало ми е
сърцето.Благодаря ти... |
]
Re: Следобедно стихотворение
от Amphibia на 22.07.2006 @ 13:48:32
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/amphibia | галопът на дните сякаш е минал
от къщата сгушена малко встрани.
!!!
Със същата сила можеш да го отнесеш и към човек! :)))))
Картина е! |
]
Re: Следобедно стихотворение
от Jiva на 22.07.2006 @ 14:34:05
(Профил | Изпрати бележка) | следобедно, следвременно...но е хубаво да има кой да види следите...жив...
!! |
]
Re: Следобедно стихотворение
от I_naistina на 22.07.2006 @ 16:04:12
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/ | "галопът на дните сякаш е минал
от къщата сгушена малко встрани."
въздиш...! ( до чешмата и стомната, и чемшира.. и една дюля дето вече я няма.. и черешата я няма..
добре че са шляпащите хора, че отиде пак рев една седмица :)
хубаво е!
|
Re: Следобедно стихотворение
от Marta на 22.07.2006 @ 22:15:20
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | :) във всички дворове, които знам и с които имам нещо общо, има чемшири и големи каменни корита на чешмите, дюли, сливи, череши, някъде смокини, мушмули, ябълки, кайсии, даже един майски сняг, един нар и сума ти розови храсти
е, тук - таме наистина вече са си тръгнали дърветата и розите също, но последните години се пооживяват нашите дворове, втори живот живеят
|
]
Re: Следобедно стихотворение
от Marta на 22.07.2006 @ 22:06:20
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | ...
хубава къща, чорбаджийска, с каменно стълбище с каменен парапет, двукрила, остъклена външна врата, голямо антре със стенно огледало , повдигнат преход между стаите, в едната стая стената е цялата в долапи, пак има огледало, гостна може би, третата - сигурно е спалня, не знам, гардероби, библиотека, диван, пак огледало с тоалетка, и портрети, никой не живее там и винаги е била като официална къща, дядото и бабата живееха сврени в едно стайче, с нисък таван и "дървена" печка - нещо като черна кухня...та така - илюзия - живот |
]
Re: Следобедно стихотворение
от Izabella на 22.07.2006 @ 21:41:41
(Профил | Изпрати бележка) | Ааааааааааа
сега си искам сутрешното, вечерното и нощното стихотворение!
Не може така;)
|
Re: Следобедно стихотворение
от Marta на 22.07.2006 @ 21:54:19
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Само да не е сега, тук и веднага ;))
много ме мъчат заглавията - това се казваше - "двор, който в ябълково ми говори", но тъй като ми се видя не съвсем подходящо, а го писах следобяд, си нахлупи това заглавие |
]
Re: Следобедно стихотворение
от Dimi на 23.07.2006 @ 15:42:01
(Профил | Изпрати бележка) | Позната къща, но портретът е много интересен. Мъчно ми е за онова време, когато всичко е кипяло тук и животът е пращял и се е пукал по шевовете, а сега е съсухрен и стар като нея.
Много е добро, Мартичке! |
Re: Следобедно стихотворение
от Marta на 23.07.2006 @ 18:44:52
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | правих и снимка, миналото лято, лично аз, ако я намеря из дисковете ще я пусна в "штъркел"
жалко че тук не мога да си пускам картинки със стихчето
поздрав:) |
]
Re: Следобедно стихотворение
от nironi (nironi@dir.bg) на 23.07.2006 @ 23:16:33
(Профил | Изпрати бележка) | | Ябълките още са там-значи скоро всичко започва отначало...Накара ме да проверя,какво е това "пазуха" :))Сега го чета пак и ...това за ябълките го изстрелва цялото във орбитата на нощното ми бдение-все още не съм локализирал градът-топонимия загадка :))) |
]
Re: Следобедно стихотворение
от dafna на 24.07.2006 @ 12:22:44
(Профил | Изпрати бележка) | Обожавам такива къщи! Но те виждам някак встрани.
Защо няма пленери за поети?
Представяш ли си тогава...?
Поздрави! |
Re: Следобедно стихотворение - редакция
от Marta на 24.07.2006 @ 12:56:01
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | :) който много бърза, редакцийки си връзва ;)
Къщата гушната в пазуха на двора,
заушена в стъмнен зелен асмалък.
Стомна, чемшири, чешмата, стобора,
череша и пейка, под нея - патък.
Прозорец с олющен, помътнял поглед
е сякаш загледан в отминали дни,
когато по двора са шляпали хора,
и портата не е висяла встрани.
Когато е врял и кипял е животът,
вода се е леела, жужали пчели,
овошките тежки от плод, и охотно
си скъсвали ябълки млади жени.
Прашасали тегнат кълбета чемшири,
чешмата в жегата глухо мълчи,
галопът на дните сякаш е минал
от къщата сгушена малко встрани.
(Ако изразът пак прозвучи двузначно мога да го заместя и с "чемширени сфери". :) "гнездата чемширни", "облаци чемширини" и т.н.)
|
]
Re: Следобедно стихотворение - редакция
от vitsavia (g.atanasova@abv.bg) на 24.07.2006 @ 18:35:40
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/g_atanasova/index.html | Нали знаеш, че на мен думата "редакция" ми действа особено ободрително : ))))))), та приеми ето този добронамерен опит - той може да ти даде и нови идеи :
Сгушена в пазвата тиха на двора,
заушена в тъмен зелен асмалък.
старата къща с чешмата, стобора,
стомна и пейка, под нея - патък.
Олющен прозорец примигва самотно
сънливо загледан в отминали дни,
когато по двора са шляпали хора,
и портата не е висяла встрани.
Когато е врял, прекипявал животът,
вода се е ляла, жужали пчели.
Овошките тежки от плод и охотно
откъсвали ябълки млади жени.
Прашасали тегнат кълбета чемшири,
чешмата в жегата глухо мълчи,
галопът на дните е сякаш преминал
край къщата сгушена малко встрани.
|
]
Re: Следобедно стихотворение - редакция - ухаа!
от Marta на 24.07.2006 @ 18:56:55
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Сега ще се изредактираме пак - потривам доволно ръце в тази изтощителна жега ;).
Имам си вече втора редакция + твоя вариант и дано стане нещо в крайна сметка :).
При мен отпадна "гушната" в първия ред, "пазухата" като древно слово също ще прежаля.
Къщица в тихата пазва на двора,
заушена в тъмен зелен асмалък.
Стомна, чемшири, чешмата, стобора,
череша и пейка, под нея - патък.
Олющен прозорец - помътен е взора,
сънливо загледан в отминали дни,
когато по двора са шляпали хора,
и портата не е висяла встрани.
Когато е врял, прекипявал животът,
вода се е леела, жужали пчели.
Овошките тежки от плод и охотно
откъсвали ябълки млади жени.
Прашасали тегнат кълбета чемшири,
чешмата в жегата глухо мълчи,
галопът на дните е сякаш преминал
край къщата сгушена малко встрани.
тук рисувам палец;)
|
]
Re: Ей, сега се убихме с редакциите : )))))
от vitsavia (g.atanasova@abv.bg) на 24.07.2006 @ 19:14:25
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/g_atanasova/index.html | Добре, ама "взор" хич не ми харесва : ((((( И продължавам да си държа на "ляла", а не "леела". Прочети този куплет няколко пъти на глас и ще ме разбереш... Че съм права, де ; ))))))))))))))))))))))) Имам си някои възражения и към "заушена", ама виждам, че не ти се дава : )
Иначе другото е съвсем наред : ) |
]
]
Re: Следобедно стихотворение - редакция - ухаа!
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 24.07.2006 @ 20:11:24
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Марте, ако позволиш с най-добро чувство
Само в
Къщица в тихата пазва на двора,
заушена в тъмен зелен асмалък.
Стомна, чемшири, чешмата, стобора,
череша и пейка, под нея - патък.
1 и 3 стих започват с ударена 1-ва, а всичко останало в стихотворението започва с 1-неударена и 2-ра ударена.
Извинявай, Марте. Не съм много спец, но виждам желание да промениш нещо и го приеми просто като мнение, с което можеш и да не се съобразяваш.
|
]
Re: Следобедно стихотворение - редакция - ухаа!
от Marta на 24.07.2006 @ 20:34:47
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Благодаря, Лили!
Като се появи котето ще имам едно шлифовано стихотворение ;)), което ще покажем :).
Поздрав! Винаги си добре дошла с препоръка или съвет. |
]
Re: Следобедно стихотворение - редакция - ухаа!
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 24.07.2006 @ 20:39:37
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | И защото се радвам, че не се сърдиш и защото и аз редактирам, и защото тези картини са ми от любимите, вто ти един подарък, който може да претърпи още промени
Изречена съм в песен на поле,
в очи на слънчогледи натежали,
във спомена за остри колене
и кротката усмивка на баща ми…
А времето чекръка си върти,
все повече във сянка се смалявам,
в прегръдка от бетонени стени,
за корена почти съм оглушала.
И нужно ми е пак да се родя,
сред мириса на мляко и на мента,
да викна вън със първите петли,
под круша белокора да си легна.
Днес вените ми топли ги какво?
Земята от утробата родила,
и кърмила, разпъвала ведно,
най-милите ми в пазва приютила.
Ще дойде ден, ще пита и за мен,
ще стана корен и ще бъде есен,
напролет ще се върна във рефрен,
във щрих от многогласaта й песен…
|
]
]
Re: Следобедно стихотворение
от butterfly на 24.07.2006 @ 20:02:36
(Профил | Изпрати бележка) | | Интересна картина се заформи в полезрението ми... |
]
Re: Следобедно стихотворение
от Amar (amar4e@yahoo.com) на 25.07.2006 @ 10:20:44
(Профил | Изпрати бележка) | милата къща ... заушена :))
малко тъжно, но сигурно съм, животът ще се върне тук :))) |
]
Re: Следобедно стихотворение
от Anele на 26.07.2006 @ 15:08:56
(Профил | Изпрати бележка) | Тук всеки спомен свадливо се пази
от къщата стара с потъмнели очи -
как детски крачета по дворната пазва
са тичали боси сред смях и игри.
Поздрави Марта! |
]
Re: Следобедно стихотворение
от Ufff на 06.08.2006 @ 22:50:04
(Профил | Изпрати бележка) | Малко встрани, малко вляво в гърдите
стар прозорец проскръцва: очи пред очите
на сухия кладенец в дългите зими.
Няма име сърцето ми в дни непростими.
|
]
Re: Следобедно стихотворение
от Marta на 10.08.2006 @ 19:10:00
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | респект максимум... ригицак ригицак ригицак
тук си позволих да изтананикам нещичко, дето ми идва наум при думичката 'респект', някаква дивотия дето дори не знам какво се пее и май е хип хоп |
]
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 863
ХуЛитери: 5
Всичко: 868
Онлайн сега:
