Знаеш,
не мъката живееше в мен,
а аз във нея.
Тя ми беше
и за подслон,
и за гуляй,
и за гроб.
Зная,
понякога идваш
в сънищата ми.
Любя се
с непознат мъж.
Безчувствени сънища -
дори не помнят
лицата ти.
Знаем,
вече съм другаде.
Владетелю
на вечната мъка,
довиждане.