автор: Anouk

изтичам се
през свойте междуметия
положили райета по лицето
извирам
от безгласни несъзвучия -
абортите оставят
празнина от неродено
ручея
по чакъли от азбучие
което всекидневно се затлачва с наноси
досущ утайка от кафе при врачка
разтичам се
напоявам с шаренулки
и съзвучия
с придихания
с благозвучия
запълвам всяка асиметрия
и пъстрея
сред пръстта
попивам бавно
в многолуния
многолюдия
многолудия
водоскачам сред неон
по капризите на вятъра -
захаросано петле на покрива
на ветрената мелница
насищам, отдавам, предавам, играя,
танцувам, лудувам
сред ирисите или по миглите
или още по-далече, в нейдето,
събирам се сред перките на рибите
с които някой някога нахранил хората
(така поне разказват)
вълнея с косите си лодките
за да могат да ходят моряците разкрачено
(това е смешно-интересно)
изпарявам се
през пяната на делничността
облакосводнича и гръмотрещя
до забрава
а после следва падение
(винаги става така)

изтичам се...

-----------------------------------------------------------

с благодарност към който ми каза да се забавлявам
дори когато боли
и най-много тогава