автор: Evil_Yosha

Пощальонът слезе от самолета олюлявайки се и хлътна в първия изпречил се пред очите му бар.Пиеше му се.До смърт му се пиеше.
Смътно помнеше,че има работа.Напрегна паметта си-нищо,пак я напрегна,отново нищо....само ...от усилието...ожадня още по-вече,а барманът нещо се губеше...по скоро се усукваше и суетеше около една ...хм...`ма....тя готина,бе!
"Ааа..знам им аз и кътните зъбки на барманите"мислеше си пощальона..глей са кви са барманите
Бармана много го биваше по коктейлите...и да ги прави и да ги
сервира..и да запълва моментите между двете...знаеше, че не трябва да
произнася думи като алкохол, напиване, да треснем по едно, да се
отпуснем ..и други такива бъзикни..Затова бармана забърка любимия си -
"слип ту май балалайка"и каза лицемерно: Навън е ужасно горещо..изпий
го! Ще те ОСВЕЖИ! Това беше ключовата дума.Знаеше, че след три такива
коктейла и най-печената коктейлопресушвачка сдаваше багажа...или
каквото имаше да сдава...Ооо..благодаря - отговори почти нежно, направо
тихо. Какъв латекс използвате?..Бармана се изчерви яко и запелтечи от
смущение - не го бяха хващали натясно толкова бързо - ми..такова
"Виталис"..може и "Дюрекс"..с грайфери...Неее!! Ха-ха-ха..разсмя се с
цяло гърло и привлече вниманието на всички Коктейлопресушвачката -
питах за стените на барчето ви..тия пастелни тонове много ме
впечатлиха...Бармана изсипа остатъка от един недовършен коктейл в
шепата си и започна така да пие..така де..нали е барман..не е
вещица..те барманите са си такива...те...нищо не разбират от поезия...
А пощальона, след тази сцена така зверски се напи,че не изтрезня цяла седмица,размишлявайки над екзисенциалния проблем"Как е оцелявала Червената шапчица без поща и интернет?"