автор: Anouk

Днес, като последен ден, а и за разнообразие, отивам на плажа на Ахтопол. Избирам си един сред безброй забучени чадъри на плажа и се разтичам върху пясъка.
Морето е доста бурно, с големи (в мой мащаб) вълни. Не ми се влиза. В такова море не обичам да влизам, дори да ми е за последен път за тази година. Лежа си, чета си и чат-пат дремя. По едно време наоколо се завърта някакъв младеж, който събира такса "ползване на чадър" от едно многолюдно семейство до мен. Подминава ме. Може би разни единични овце не го вълнуват.
По обяд решавам, че все още не съм се отчела с традиционните за морето цаца и картофки, така че се понасям към най-близката нашенска плажна барачка, за да запълня този пропуск. И отново излежаване. Тежка работа е тва, лежането, ей! Човек мазоли може да хване от него като едното нищо.
Когато слънцето отпочва да залязва по любимия си, характерен за това място ренесансов начин, си събирам багажа от квартирката, тряскам една пина колада за отскок, мимоходом отбелязвам за себе си, че бели гларуси върху черно небе изглеждат доста сюрреалистично и се мяткам на автобуса, който ще ме достави в родното място.
В северна посока (към Бургас) следва Варвара. Според мен селцето е доста по-малко от Ахтопол. Няма си пясъчен плаж (доколкото знам), но пък изобилства откъм скалички. На главния път в края на селото е построена някаква безвкусица, която успях да разгледам мимоходом, съдържаща тенис-кортове и изкуствен басейн.
Още по на север, на 14 км. по табела от Ахтопол, се намира Царево (бивш Мичурин). Води се за град и си има дори характерните градски панелки. От него най-подробно разучих автогарата покрай безразсъдните ми пътешествия насам-натам.
На още километри (неясно колко) в северна посока следва Лозенец. Спретнато малко селце, в което под път и над път има барчета. Останах с впечатление, че самия център (пред пощата) е едно огромно барче. Имат си централен плаж, на който никога не съм била. Затова пък описах подробно двата плажа в северна посока от централния.
Автобуса си ме носи плавно, а аз от време на време заспивам и чат-пат зяпам видеото.
Малко ми беше, но пък колкото - толкова!
Догодина, може би по същото време - пак там!