Ти изгаси огъня в душата ми,
ти пося пепел, мрак и самота.
Ти!Ти се върна, за да нараниш.
Ти опустоши сърцето ми.
Ти нахлу със помощ на омразата.
Ти!Ти се върна, за да отмъстиш.
И тогава не остана нищо от предишното ми аз,
съществувах, но не чувствах вече.
И сърцето ми превърна се в елмаз.
С болката ми времето изтече.
Обърнах се и бях на петдесет,
а ти нахлу в живота ми на двайсет.
Превърнаха се в мисли шейсетте,
замислих се, че бях на осемнайсет.
И до последния си дъх, аз те обичах,
и молех се да бъдеш, ти добре.
В спомени и мисли нощем тичах,
превърнах се в умиращо дете.