автор: victoria

Бял пожар в мен красиво гори,
мрака зъл в светлина прероди,
весело слънце заваля от небето,
облаците черни прогони в сърцето,



ледената зима превърна в пролет,
ласкаво запяха крилете ми в полет.
Как волно, любими, с теб се лети,
ти си вълшебен и радост цъфти,
с мед сладък изтри горчивите дни,
приказка сбъдната за мен си ти,
знам, дар Божи е любовта, красив,
и без него животът е пуст и сив.