Посторих приказен замък.
С островърхи кули,
с езера и черни лебеди,
с френски градини
и антични статуи.
На всеки балкон имаше влюбени,
зад всеки подрязан тис се крадяха целувки.
Отвъд стените му
двойки препускаха на коне
и се прегръщаха по ливадите.
Но себе си
заключих в най-високата кула.
И правилно.
Приливната вълна отнесе най-напред мен
и песъчинките ми.