Когато легна да почина,
и просто мисля без причина,
когато леко се отпускам,
и лесно тялото напускам...
Една благодарност ме обзема,
надежда леко спотаена,
една мисъл - безгранична,
и вяра силна - титанична...
Че зората ще е пречистена и блага,
утрин слънчева, засмяна,
със цветни блясъци в росата,
Сутрин златна и хвърката...