Разсипах си
грижите
на ъгъла
на гората -
ветрено,
диво,
болящо.
Късат
шепите ми
млечни
тревоги.
Сбирам
мисли -
таралежени и
плача в
твоите устни
безутешни.
Крехки
мигли
потичат в
скритата ти
тъга.
Виждам Те,
като крясък
се стелеш
по мен и
покриваш
нозете с
бели
кинджали.
Виждам,
зад сивото
було,
щурец
ми намига и
търси
кладенчови
коси,
нежни,
вятърни
мелници,
цветни
длани,
докосващи.
Леко,
безименно,
горска фея
се спуска
между нашите
клончета
от мъгла
и те прегръща
по устните
и ти целува
клепачите,
сините.
Аз...
те целувам!