автор: SufferWell

Дълбоко заровена, аз почти не съществувам,
Неоткрита и непозната, аз тихичко тъгувам.
В това жестоко сърце,
О, аз, твоя мъченице,
Сякаш вече не ме познаваш...
Нима така лесно ме забравяш?
Скрита, ти ме криеш по-дълбоко,
Страхуваш се от мен?
Държиш ме зад вход, забранен,
В тунел, безкраен, страшен, затъмнен,
Аз също имам мечти!
Защо ме давиш в мъки?
Искам да живея в облаците,
Високо, сред птиците,
Искам да се слея с океана,
Да усещам водната пяна,
А вместо това,
аз съм затворница една,
без капка светлина,
обгърната от тъмнина,
погубена от самота...