автор: dankakalcheva

1.
Още когато
дните ми живееха в тъмното,
аз пеех тази песен.
А тревите бяха неразлистени,
цветята - само обич и очакване,
водите неразплискани
и далечен извора,
когато бяха птиците
зимуваща надежда,
слънцето - прозорец неразтворен...
Още когато
небето беше вечния ми трепет,
същността ми,
страдание и празник,
посоката на моите очи
и на ръцете ми молитвени.

2.
Дори когато
дните ми заживяха в светлината,
пак бълнувах нощем:
Аз не за помощ
съм тъй ръце простряла,
хора,милички,
да ви прегърна искам!
И тревите и цветята
ще си останат
във вашите градини,
и ще ги напоява извора,
и гласа на птиците
ваш ще бъде,
и слънцето ще дишате!

3.
Сега аз цялата съм
в светлото на дните си,
но дори и днес не може
песента ми да е друга.
Не мога да живея
без прегръщане!
Четири ръце и пръстта
ще направят благородна,
и извор ще отприщят.
Градина от пръсти са четирите ръце,
криле са и лъчи на слънце!
Издигнати от заедност,
готови трепетно
небето да докоснат -
най-човешка същност...