автор: pc_indi

На най-добрата ми приятелка-Руми Григорова

Не мога в морето да плувам,
нито в небето да полетя,
но знам,че мога да обичам до дъно
и до последната ярка звезда.
Мога от там да ги свалям
за всеки -една по една
и да ги връщам обратно
от нечия алчна ръка.
За две-три капчици обич
океан от нежност ще дам.
Ще бъда път и посока
и герб на победното знаме.
Мога "Песен на песните" да цитирам
и нови за някого да създавам.
Мога от любов да умирам,
но и мога да оцелявам.
А дори и след тежък катарзис
да предизвикам в другите смях,
пак не включвам програмата "Мразя",
а се смея и плача със тях .
И може пленените думи
междуметно да плачат във мен,
но и в най-атрацитното тъмно
контрактира светлия Ден.
А мога в словесен откос,
в жест,маниер и поклон
да изпращам в открития космос
с тиранти от стар панталон.
И да убивам с целувка мога.
Мога и повече от това,
но не искам толкова много.
Искам просто да бъда добра.