автор: fightingone

Те ме хващат понякога
спират ме насред път.

Тъкмо обмислям как да пипна
обещаващата идея

и точно тогава ме разсейва
звук. Изпращява буква.

Не се колебая нито миг
да се втурна към храстите.

После ми хрумва
че е време да си лягам.

Написах още една поема
и в нея не казах нищо.