автор: Eilsun

Разливам се… Прости, но нямам сили
да съхраня порядъка от цветове.
Размивам се… не виждаш ли
как губя образа си с часове?
Не ме рисувай… Остави
да се стекат в палитра пак боите.

Ти образа ми с обич сътвори,
но не предвиди лак срещу сълзите.
Когато в мене болката притихне,
когато съм отново цяла,
ще съм се вляла значи в себе си
и ще съм пак блажено бяла.