автор: dankakalcheva

...да го наречем ИМПРЕСИЯ...
Ето:Два жилищни блока,училище,две кафенета,павилионче за цветя,още едно - за вестници,една банка,ВИК-магазин,една сладкарница и парк.Всичко
това около двете страни на главната улица на града ни.Всичко това - пред очите ми.Как да не седна да пия кафе тук!А...в парка има и детска пързалка с пясъчник,и катерушка...И всичко това ми струва 50 български стотинки - едно
дълго кафе.
Млад мъж,облечен с оранжеви къси панталонки и бяла тениска с щамповано червено сърце върху нея,се спря пред павилиона за вестници.
Може би си купи списание за мускули или за автомобили,или пък къстослови-
ци,спортен вестник...Но не видях какво.И може би не мога да позная.
Един друг млад мъж стои на съседната маса сам,но провежда по телефона вече няколко делови разговора.По гласа му разбирам,че е млад.Не е прилично да се обърна.Кой ще ми повярва,че гледам от интерес към Човека и към Хо-
рата,а не от друго.А това,че понякога не ти вярват не означава,че си лъжец,
нали така?Много "че-та" натрупах,че и още ще пиша - кафето ми е дълго.
Не мога да преценя кой от двамата млади мъже е по-самотния,дали весело
облечения или деловия...Щях да се зарадвам,ако поне единия от тях купеше букетче цветя,щеше да означава,че отива при обичан човек или поне на някакво празненство... Аз съм от хората,които мислят,че всяко съществуващо нещо има своето значение и смислено е да се опиташ да разбереш,какво виждат очите ти, а не да избягаш от очите си! Ако можеш...
По ослънчевения вече широк тротор вървят и момичета,разбира се.Пове-
чето - обути с чехлички и сандалки тип богини на гръко-римския свят,с чантич-
ки тип нашенски овчарски торбички.И с дрешки,които са толкова разностилни,че за да ги опиша първо може би трябва да се запозная с цялото
историческо развитие на модата.Защото дори модата си има своето хроноло-
гическо житие.
Миналото лято боядисваха училището и все още е непокътнато бяло.
Освен това,така се е случило,че точно пред и зад него не са построили по-
висока сграда и току над училището виждам само небето.Много светло синьо
с едва загатнати облачета.
Деловият млад мъж приключи с деловите си разговори по телефона и в
момента чувам гласовете от друга маса,на която седнаха преди 1-2 минути
двама роми.Типични и нетипични в същото време представители на етноса си.Започнаха на български език,ставаше дума за някакви големи суми в
евро.Сега обърнаха разговора на ромски и спрях да разбирам.
Дали заради техния разговор започнах да си мисля,че до аванса в чет-
въртък на идната седмица ми останаха парички само за хляб и ще се храня с
филийки,намаслени с олио и поръсени с червен пипер и сол.Колко поетично
име е измислил народа,за да нарича този вид храна - циганска баница!
Че освен това имам и купени вече леща,ориз и бял боб.Имам даже и от кого да взема назаем до аванса в четвъртък,или петък на идната седмица.Как да не
се наслаждавам щастливо на кафето си!
Лошото е само,че всъщност вече го изпих и трябва да си тръгвам от тук,а майките още не са довели децата си на съботната пързалка.А тях искам да
гледам най-много!Децата са чистото начало на Човека и на Хората.Децата са
възможното прераждане на своите родители.Децата,ако сме мъдри,ще бъдат нашите учители!
И тъй...изпих 50-то български стотинки и гледката от кафенето.Между другото собствениците му са го нарекли "Панорама".Напред - към циганската баница,че вече усещам,освен очите си и стомаха си.Какво пък - и съседите
имат деца.Макар и вече по-порастващи...Нали и аз съм младо-растящата наблюдателница...
Друг път ще попиша и за остарелите хора,които минават покрай кафе "Панорама" ,достолепно понесли възрастта си.И достолепност има -
светът наистина и винаги е шарен.