автор: angel_stz

Трябва ли да съм нещастна,
за да бъдеш мила с мен?
Тогава да си всеотдайна,
а не във ден обикновен?

Едва тогава ли ще можеш
глава пред мен да преклониш,
или да търсиш кой виновен е
със гняв неустоим?

Не искам!Не това ми трябва!
Защо да диря винаги вина?
Нужна ми е само ласка
във ден с обикновените неща!

Да можем заедно със тебе
да се смеем и да споделим бита,
да се разхождаме и да не търсим
вина за всеки жест и дума!

Не зная ще можеш ли да мислиш
позитивно във живота ни не лек?
Да се радваш на това, което имаш,
а не със гняв да тръгваш все напред!

Задай въпроса:"Защо съм недоволна?"
Недей да си максималист!
Порадвай се на туй, което имаш,
па макар и малко да е, па макар за миг!

Оценявай всеки жест на радост,
не страдай за отминали неща!
Отлитнали са, няма да се върнат,
запомни и новите създай!

Тежат ми твоите въпроси,
чийто отговори аз не знам,
тежат ми твоите съмнения
във думите, които казваш!

А толкоз мъничко ми трябва-
блага дума, мнението споделено,
без обиди, унижаващо пренебрежение,
разяждащи взаимното доверие...

Дали да бъде само монолог речта ми, аз не зная...
как да изолирам чуждите тревоги?
Моите да търся път да разрешавам,
защо ми трябва твойто одобрение?

Защото важна си за мен, а не усещам,
лепсвам ли в живота ти, кой знай?
Или по друго в грижите увлечена,
приемаш ме за даденост безкрай...