автор: CkumHuk

Смисълът

Те стояха там-на ръба, гледаха в нищото и си говореха-един разговор без начало и край, в който всеки от тях бе прав. Той- млад и непостоянен,а Тя-стара и вечна; Той-раздавачът на надежда и Тя-краят на всичко. От едната им страна се простираше светът,а от другата - нищото.
- Не! - каза той. - Не трябва да умира сега!
- Какво значение има дали ще е сега или след време? - каза тя.
Познаваха се отдавна. Много отдавна. Никой , освен тях не помнеше откога. Често спореха за смисъла на всичко. Тя никога не отстъпваше на никой, но единствено той винаги й се противопоставяше.

* * *

Красивото животинче не мърдаше. В позата му нямаше нищо странно: очите му бяха затворени, то сякаш сънуваше приятен сън - Вечният съм бе дошъл изненадващо бързо и безболезнено.
- Не!!! - Очите на детето се напълниха със сълзи. - Нали му няма нищо, мамо? То само така си спи, нали? - солени капки се стичаха по двете нежни бузи и падаха върху сухата земя. Погледът му отчаяно търсеше нейния с многократно повтарящия се въпрос "Нали? Нали то няма да умре?"
- Да. - каза тя,гледайки настрани. Тревожеше се за детето си и скаше най-напред да го успокои. После щеше да му обяснява за раздялата с любимото същество, за живота и смъртта...

* * *

- Не! - повтори той, - не точно сега. Прекалено рано е за това. Недей. То ще бъде нещастно. Това е... - не успя да довърши,изненадан от постъпката й.
Тя го погледна.

* * *

- Мамо, виж! То мърда! - внезапно появилата се искрица надежда започна бързо да прогонва мъката - Видя,нали, мамо? То само се е преструвало! - Щастливият му поглед вече питаше "Нали? Нали то ще живее?"
- Да - каза тя и развълнувано го погледнав очите. То наистина бе живо.