автор: Zen_

пародия на "Друс" от xyu

(как не трябва да се пише поезия)

когато всичко друго има
когато нищо не стои
от чинарите ще направя рима
а ти ще постоиш до три
когато купя новите обувки
съвсем изчисти се гласа
ще пийвам само лекичка ракйика
защото те ще са
ще са
когато все пак се започне и
запръскат всички дъждове
ще разбера че ме боли
ще разбера
че даже много бе

изгарят страсти непривични
а думите са само стихове
и някой казва - много лично
поемаме в посоки празни
инстинкти се усилват постепенно
посяти като във вода
как тъй различно е и тленно
като добре дочуто Мда

бодрост
като хладен гущер
в душата ми пълзи
простирам нервите си на въже
висят те редом с моите злини
посипани със всяко наше не

години ще преминат
ще се завърнем
във куп от мисли раздробени
от срам във тях ще се загърнем
не търсим никакви промени
сбогувайки се
пак поредното пристигане
с протяжна прошка дадена погрешка
с извървяното за някъде пътуване
и осъществената забежка

каквото ще е - в спомен ще бозае
живеем ний каквито пак сме си
и кой ли вместо нас дълбае
по челото тъй видими бразди

и всичко мъчно ще разбираме
като нечетен утре вестник
но упорито пак ще се издирваме
като неважни, но избежни грешки
най-мръсните си думи ще поглъщаме
очите ни ще бършат неутрално място
а на сбогуване ще се прекършваме
защото нищо не е ясно

ще си играеме беззмислени игри
като игра на зар
едно - виновен ти
на три - виновен аз
като във книга на Калвино
със времето ще поиграем
като че ли
безмилостно е то - уви
възможно при Висоцки или Дилън
при нас маршрутът е безкраен
при нас до пет
не се брои

ще бързаме да бъдем влюбени
във нещото
което сме забравили
до плиткото на сенките оскубани
през липсата на спомен ще надничаме
а после със устите зейнали
ще молим дишане извън водата
защото миговете са откраднати
като запомнена от някай дата

ще викна: всичко отначало!
заравяйки се в старата си дупка
и там - като махало зажадняло
ще трупам стиховете като тръпки

добре дошли зелени папагали
добре дошли препускащи кози
на грохота, ушите който пали
добре дошли
защо пък не

и простота ще ни споходи наведнъж
като изцапващ всичко кален дъжд
в чиито мътни локви ще се пръскаме
заливани от мръсотия
и всичко вече ще изглежда
каквото точно е

така ще ни пристигат дните
в боклуци някакви увити
промъкващи се в друго битие
където сме, където ние сме
там всичко се обръща и раздрусва
там някой костите ни хруства
там всекиго и всичко ти разбираш
и ти се иска вече да умираш

:)))
Забележка: Надявам се авторът да приеме с чувство за хумор пародията...