Ако ме срещнеш някога в съня си,
есенно притихнала и бяла,
недей прогонва ме - така ще знам,
че след толкова години
поне в едно сърце съм оцеляла.
Ако ме срещнеш някога в деня си,
недей ме спира, отмини.
Облечи ме само в спомени, и ще бъда пак онази,
на която бе дарил своите първи мечти.
Онази, която вече я няма,
сега друга с очите нейни взира се в теб,
но своя образ предишен в твоя поглед познала,
разбра, че поне в едно сърце е оцеляла...