Потънах в Сухата река.
На Сточна гара се разплаках.
На "Графа" се качих в трамвая.
На "Кръста" слязох
и погледнах дланите си -
без рани от пирони върху тях.
В очите вече нямах капчица сълза.
Едно момиче хубаво ми се усмихна
(пак не успях да избегна двусмислицата),
но аз не можех нищо да му кажа,
защото
от толкоз разпилени празни приказки
езика страшно ме болеше.