автор: Malvina

Толкова съм крехка
мислите ти ме пречупват
с думи най-боли да ме завиваш нощем
вярваш ли, че любовта ми може още
да ти прощава
да се радва
до болка всичко свое да раздвам
да те имам
плащайки на съвестта си дан
и грешна да съм
на светлото не ще те дам.
Макар и световете да се сринат връз гърба ми
ще бродя
ще ръся по пътеката безумни думи,
когато птиците в горите оглушеят
сълзите ми по пълнолуние
единствено за теб ще пеят.
Не ме пъди при лудите си сенки
това, което искам е да съм добра
копринено,
смирено
тихо