Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Maryjo71
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13947

Онлайн са:
Анонимни: 428
ХуЛитери: 3
Всичко: 431

Онлайн сега:
:: poligraf
:: LeoBedrosian
:: marisiema

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаАрамейска песен
раздел: Приказки
автор: pc_indi

Песента й се лееше от хълма.Обгръщаше долината,завихряше се над дърветата,спускаше се към реката и отново се издигаше към здраченото небе.Мелодията навяваше лека тъга,а всеки трептящ звук докосваше нещо дълбоко в душата.
Беше някаква много стара,арамейска песен,която баба й пееше и беше научила и нея.Не знаеше за какво се пее в песента.Баба й само й беше казала,че е за Любовта.Обичаше тази песен.Имаше чист,дълбок и мелодичен глас.Истински дар от Бога.Обичаше и да седи тук,на това място привечер.Тук-на около километър от хълма,свършваше градчето.Седнала на хълма,пред нея се простираше като на длан долината с разпръснати групи дървета и реката,извиваща между тях.Усети как някой се приближава зад нея и се стресна.Беше възрастна,сляпа жена.Явно се бе заблудила.
- Объркали сте пътя и сте излезли от града...- изправи се и я подхвана под ръка.
- Така ли съм направила? - засмя се старицата - Така е,като не вижда човек...
Опипа лицето й,косата й.
-Плакала си,миличка...Ела да поседнем...Ох..- старата жена се отпусна на тревата и потърси ръката й.
-Какво ти тежи?...-попита.
-Има един човек...-едва чуто отвърна момичето - Обичам го..Много го обичам,но не можем да бъдем заедно.Има хиляди причини...Хиляди...А неговите са повече и от моите.Има и друга жена...Обича я...Знам го...И тя го обича...
- Хубава е песента,която пееше...-каза старицата все така усмихнато.
- Много е стара.На арамейски...Не знам за какво се пее в нея.Баба ми ми е казвала,че е за Любовта,но друго не знам.
-Така е...Искаш ли да ти разкажа?- хвана ръката й старицата и я придърпа към себе си.
- Знаеш ли я?- младата жена беше истински заинтригувана.
- Аха...Слушай...Преди много,много години,на владетеля на тези земи се родила дъщеричка.Била първата му рожба.Истинска красавица.Когато дошло време да се задоми,започнали да идват кандидати да искат ръката й.Но тя всички отхвърляла,като им се надсмивала и подигравала.За един казвала,че е с толкова голям нос,че на него можели да кацнат пет гълъба,а ако се сместят малко,и за шести ще се намери място.За друг пък,че е толкова нисък и дебел,че е по-лесно да го прескочиш,отколкото да го заобиколиш...Кандидатите си отивали наскърбени и никога вече не се връщали.Когато прогонила и последния кандидат,баща й така се разгневил,че проклел очите й,които не можели да видят истинските ценности и вътрешната човешка красота.И тя ослепяла.Отчаян и разкайващ се,владетелят водел лечители от всички краища на земята,но никой не успял да помогне на дъщеря му.Тогава дошъл един млад лечител.Всеки ден я посещавал и провеждал дълги разговори с нея.Говорели за какви ли не неща.Дъщерята на владетеля била запленена от красотата на думите,от чистата и топла душа на лечителя.Благодарение на него,коренно променила отношението и възгледите си за света.И се влюбила.Влюбила се в топлия му,мелодичен глас,в смеха му,в ръцете му,които нежно я придържали докато се разхождали заедно,влюбила се в душата му.Красотата й,коренната промяна в характера й,нежността и чара й,изпълвали със смущаващи чувства и сърцето на лечителя.Но не можел да остане с нея.Вече бил обрекъл сърцето си на друга жена,която също го обичала,а скоро щяло да им се роди и детенце.Когато през сълзи й казал това,дъщерята на владетеля заплакала.Страдала дълго,затворила се в стаята си и не искала да разговаря с никого.Започнала да размишлява над чувствата си.Обичала го.Много обичала лечителя.В началото се гневяла на съдбата,на него,на всичко,което пречело да бъдат заено.Постепенно,осъзнала,че го обича толкова много,че повече от всичко друго иска той да бъде щастлив.Да се радва на любовта на жената,която толкова силно обичал и която също предано го обичала,да се радва на рожбата,с която тази жена щяла да го дари.Осъзнала,че силните чувства,които изпитва към него,по някакъв начин впримчват душата му и тя страда от нейната болка.Осъзнала,че да обичаш не означава непременно да бъдеш с даден човек и той също да те обича.Осъзнала,че истински чистата обич извира от сърцето и е безусловна,изцяло отдаваща,без да чака нещо в замяна.И решила да го освободи от чувствата си.Винаги щяла да го обича в сърцето си,но смирено и благородно,без да притегля душата му към себе си.Благословила го.Благословила живота му,любовта му.Седнала и запяла тази песен.Думите и мелодията извирали от душата й.В нея тя изказвала любовта си към него,благославяла го и го освобождавала.....
- Не е ли странно?...- пророни замислено младата жена - Оказва,се че пея песен,в която освобождавам от любовта си човека,когото до болка обичам,без в действителност да съм го направила...
- Няма нищо странно -усмихна се старицата- Всичко,което трябва да се случи,се случва.Обичаш силно човек,който може би също те обича,но по-скоро обича любовта в теб,обича това чувство,което го прави толкова значим за теб.Не теб самата.Всъщност,обича друга жена.Любовта не идва отвън.Тя е в сърцето и е потребност да обичаш някого.И едва когато си научил сърцето си да обича безусловно,можеш да срещнеш взаимност.Живота ще ти я донесе.На него живота му е донесъл тази взаимност.Благослови го и го освободи от себе си!Някой ден тази взаимност ще намери и теб.Сега знаеш всичко за песента.Пей,дъще,пей...
И тя запя.В началото неуверено,с треперещ глас,който постепенно се изчисти и понесе уверен и силен над долината.Когато свърши,забеляза,че старицата си е тръгнала.Дори не беше усетила кога.Толкова беше погълната от песента и всички вложени в нея чувства.Почувства се лека,ефирна и пречистена.Трябваше да благодари на старицата.Беше я научила на толкова много неща за един кратък миг.Хукна по посока на града.Тичаше с всичка сила.Нямаше как старата сляпа жена да се отдалечи толкова бързо!Когато навлезе в града,успя да я зърне как влиза в една къща.Значи тук живееше!Прозорците светеха.Спря запъхтяна пред вратата и почука.Не след дълго се показа някакъв мъж.
- Добър вечер!- едва поемайки си дъх заприказва младата жена- Преди малко разговарях с възрастната сляпа жена,която току що влезе у вас.Вероятно е майка ви...Тя...тя ми каза много красиви неща...Исках да й благодаря...
Мъжа я гледаше недоумяващо.
- Сигурно сте се объркали.Никой не е влизал...Майка ми не живее тук,а...
- Кой е,скъпи? - зад него се показа приятна жена и нежно обгърна раменете му.
- Обяснявам на момичето,че сами живееме...Сторило й се,че някаква сляпа старица влязла у нас...
-Но аз я видях как влезе...Видях я...- младата жена беше много объркана-Извинете за безпокойствието,аз...- отправи се замислено към дома си,мислейки за сляпата старица.Може пък наистина да се беше объркала...
На другия ден,рано сутринта реши да замине някъде за известно време.След разговора със сляпата старица се чувстваше много по-добре.Обичаше мъжа,който беше в сърцето й,но не с изискваща и болезнена любов,а чисто и всеотдайно.Беше го благословила и освободила и се надяваше да бъде истински щастлив.
Когато тръгна,реши за последно да мине покрай дома му.Вече отминавайки,видя на балкона сляпата старица,с която бе разговаряла.Усмихваше й се,сякаш я виждаше.
Спря и викна към нея:
- Благодаря ти!Благодаря ти за всичко!...Ще те видя ли пак?
-Ти вече ме видя.- отвърна й старицата -Но аз някой ден отново ще те намеря.Непременно ще те намеря.
Младата жена се усмихна и тръгна,после се сети нещо и се обърна пак.
- Как се казваш?Как е името ти?
- Любов...Казвам се Любов..-отвърна старицата и влезе в дома на мъжа,който младата жена обичаше.
Тя самата,спря за миг,отметна глава и се засмя.Затича се смеейки се по улицата и запя.Вятъра развяваше косите й,а старата арамейска песен се лееше над още спящото градче и бавно го разбуждаше.


Публикувано от railleuse на 10.07.2006 @ 16:59:25 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   pc_indi

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

07.12.2021 год. / 10:28:57 часа

добави твой текст
"Арамейска песен" | Вход | 4 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Арамейска песен
от miglena на 10.07.2006 @ 19:46:55
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
:) Приказността ти се лее, като песента от притчата!
Понякога, уви, един живот като че не стига, за да се научи човек да обича така ... но затова пък такива приказки вдъхновяват, поздравления за темата и изпълнението!!! ;)))))


Re: Арамейска песен
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 10.07.2006 @ 19:54:47
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
:)))От нас си зависи да ни стигне.
Благодаря ти много за отзива!
Много ти се радвам!
Сърдечни поздрави и на теб!:)

]


Re: Арамейска песен
от miglena на 10.07.2006 @ 20:33:12
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
:) от нас, и от хората, които срещаме по пътя си ...

Приказката ти отеква в сърцето ми, аз ти благодаря, с обич ;))))

]


Re: Арамейска песен
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 10.07.2006 @ 23:38:05
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
:)))Прегръдка !

]


Re: Арамейска песен
от cefuleSteven (cefulak@abv.bg -реален е) на 10.07.2006 @ 20:32:25
(Профил | Изпрати бележка) http://cefules.net/
Имаш си вече проявен стил в прозата.
Разказите ти са като притча. Винаги героите ти излизат над емоционалното преживяване в едно осъзнаване за него. Те се надмогват, трансформират болката в мъдрост за да осъзнаят по-дълбоко казаното и написаното.
Познанието им е изживяно. Раната е довод.

Това е изобщо за серията ти разкази.

А този ме впечатли може би най-много от всички.

Душата, често ни пее за спасението на някакъв древен свой език, но рядко я разбираме.
Разберем ли езика й, трябва да я послушаме.

Поздравявам те, Инди.


Re: Арамейска песен
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 10.07.2006 @ 23:36:41
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
:)))Двете изречения преди"Поздравявам те,Инди",са квинтесенцията на коментара ти.
Те са достатъчни.
Благодаря ти!:)

]


Re: Арамейска песен
от radi_radev19441944 на 11.07.2006 @ 00:07:53
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Много хубаво пееш. Тази песен трябва да е от времето на Адам.
А онази сляпата принцеса ми напомни за любимата на Гуинплейн от "Човекът , който се смее".
Поздрави.


Re: Арамейска песен
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 11.07.2006 @ 01:12:21
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Под "пееш" предполагам,имаш предвид,че ти е харесала приказката.Иначе героинята пее.Аз ако викна да запея,ще ти увехнат ушите:)
А за любимата на Гуинплейн нищо не знам.Ще попълня този пропуск!:)
Благодаря ти за отзава!
Поздрави и на теб!:)

]


Re: Арамейска песен
от radi_radev19441944 на 11.07.2006 @ 20:45:38
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Историята е до известна степен идентична , но побрана на около пет - шестотин страници.
Потърси В. Юго.

]


Re: Арамейска песен
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 12.07.2006 @ 01:18:42
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Пет-шестотин страници???!!!!От инат ще я потърся,но съвсем чистосърдечно си признавам,че ще я прочета като Карлсон.:)

]


Re: Арамейска песен
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 14.07.2006 @ 17:13:23
(Профил | Изпрати бележка)
Инде, впечатляваща приказка!
Мъдра, даряваща много... дано четящите го докоснат!
Дай Боже!
:-*


Re: Арамейска песен
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 14.07.2006 @ 17:35:17
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Радвам се,че ти е харесала!
Дай,Боже!
:-*

]