автор: angar

Красавице вълшебна!
Краката ти неземни
уж стъпват на земята,
а стигат в небесата!

Краката ти са дълги,
очите ти - дълбоки:
що трябваше да бъдеш
и с токчета високи!

И с късата поличка,
наместо да прикриваш,
ти прелестите свои
май повече разкриваш!

Аз както бях си седнал,
върху земята равна,
щом погледа си вдигнах,
за малко да не падна!

Покрай бедрата стройни,
тъй бели и без чупка,
потъна моят поглед
като във черна дупка!

От мозъка кръвта ми
къде ли се оттече!
Превърнах се във слабо,
безпаметно човече!

Красавице вълшебна,
ах, моля те, внимавай!
Когато аз съм седнал,
тъй близко не минавай!