автор: pc_indi

Ако можех някъде да избягам,
-където очите и мислите ти не идват
и искри от душата ти не долавям,
а думите ти не ме застигат...
Ако можех като вещ да те оставя
- далеч от подсъзнание и съзнание,
и че те е имало някога да забравя,
а видя ли те,да не мога да те позная...
Да можех,обич моя,ала не мога!
И в най-високата планина,в дън гори
усещането за теб ме догонва,
във всичко откривам твои черти.
И звездите в небето примигват
като бдящи над мене очи,
които навсякъде ме откриват
и към тебе препращат мойте следи.
Не мога,обич моя,да те забравя!
Заключил си си в сърцето ми,явно...
А сърцето си няма как някъде да оставя,
нито от него и себе си да избягам.