автор: ma_gi

Страхът в миг окова сетивата ми
и отвори вратите на ада-
пази,Боже,от псевдо приятели,
от враговете си сама,уж,се пазя...
Ала Ти не опази сърцето,
а остави го лесно ранимо
и разголи го точно там,откъдето
кой каквото поиска си взима.
С мръсни пръсти защо позволи им
да отчупват от хляба на масата?
С мазни устни им даде да пият
и да хвърлят в лицето ми чашите!
Нали хлябът беше плът от плътта Ти,
а виното в чашите-Твоята кръв?
Дори Ти се оказа предател!
Всъщност:Ти ме предаде пръв!