Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Maryjo71
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13947

Онлайн са:
Анонимни: 421
ХуЛитери: 4
Всичко: 425

Онлайн сега:
:: Heel
:: LeoBedrosian
:: poligraf
:: lirik1

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаФрагменти от дневника на Марко Тотев 2
раздел: Разкази
автор: radi_radev19441944

Така криво- ляво избутах гимназията с няколко поправителни изпита. Имах чувството , че учителите ми ги дадоха само и само да се оттърват от мен- толкова им бях дошъл до гуша през тези няколко години . И те на мен.
Но когато веднага след това ме прибраха в казармата , разбрах какво са имали предвид .Искали са час по- скоро да получа наказанието си -такова каквото ми се полага - заради издевателствата над тяхното търпение. Гадна работа.
Но има един странен парадокс в цялата история. Докато в училището се опитват малко или много да ти налеят акъл в главата , в казармата - тъкмо обратно - наливат ти гълфотии. И до сега се чудя защо е необходимо да те карат в училище да поумняваш , след като и без друго в казармата ще оглупееш. Щеш не щеш . Няма мърдане.
За разлика от училището , където ти казват: "разсъждавай", в казармата съществува едно основно правило: "не разсъждавай". Там не е необходимо да си умен ;наопъки- необходимо е да си глупав.
Докато новобранците пристигат в казармата с различен интелектуален потенциал- бъдещи професори и бъдещи шофьори -много скоро този потенциал се изравнява -,разбира се , на най- ниско равнище- всички шофьори.
Остригват те , дават ти униформата и ти заповядват :" Равнис !" И ти се равняваш по последния . Такъв е редът.
Фелдфебелът , естествено , е някой полуграмотен мамульовец , който веднага започва де си придава важност пред строя и с характерно казармено красноречие ти дава да разбереш кой командува парада. Няма начин да не разбереш.
"Старият кокал"-това са вече школувани в казармата младежи , абсолютно еднакви, преминали през целия стадий на обучение , след което дори и да са имали нещо в главите , вече го нямат. Това е целта.
Тези младежи вече напълно приличат на началниците си - тоест- не приличат на нищо. Достигайки определен стадий на огълфяване , войникът може и да получи нашивка , може и две. Обикновено нашивки се дават на най- големите мекерета и простяги , за да налагат простотията си над останалите. Казармата - това е една триумфираща простотия . Ако усетят, че някой има все още нещо останало в главата , започват да го мачкат от всякъде , докато се изравни с останалите , съобразно необходимостта от доминираща посредственост. Налага се понякога да се правиш на имбицил , за да те оставят на мира. Ако си достигнал до необходимия стадий на деградация, може да те пуснат в гарнизонен отпуск.
- Редник Мисирков , бегом до хоризонта и обратно- реве фелдфебелът с ръце на хълбоците.
- Слушам - отговаря нещастникът и хуква към хоризонта.
- Редник Тотев, бегом да " полееш розите" !
- Слушам - дера гърло аз и грабвам кофата и маркуча .
Поливането на розите на казармен жаргон означава измиване на тоалетните. Съвсем понятно , аз бях най-добрият "поливач на рози." Направо се издигнах.
Един войник от моя набор- редник Хинов се прочу по своеобразен начин. Заради някакво незначително провинение- скъсано копче или нещо подобно, го наказаха да бяга до един връх в Родопите , а фелдфебелът засичаше време. Изумителното беше , че войникът не само покри нормата , но се и прочу сред военните картографи . Това събитие по някакъв начин стана известно в щабовете и върхът над малкия градец , където служех - една камениста чукара- беше преименуван на топогравските карти.. Стана " Точка Хинов". Така моят приятел Хинов на шега , на майтап вписа името си во век и веков в географията и военната топография на страната.
Както е известно , за "поливане на розите" най- често се използуват услугите на арестантите. И понеже бях най- квалифицираният "поливач", от самосебе си се разбира, че съм бил и най- редовният посетител на гарнизонния арест. За какви ли не щеш заслуги . От най -баналните : внасяне на алкохол в казармата , неизпълнение на заповед и др. до най- сериозните: бягство от казармата , заспиване на пост и т.н.
Веднъж бях вкарал в караулното помещение една известна мома от градчето, но за зла участ след малко довтаса проверка от щаба на дивизията - някакви подполковници. Разбира се , реагирахме своевременно и скрихме момичето под едно легло , но хич не се сетихме , че тя- гъската- си е оставила обувките с високи токчета отвън на стълбището. Онези овни минаха без изобщо да забележат , но последният от тях - точно нашият пряк началник- един луд майор- ги мярна и ги срита в тревата.
Проверката мина без засечки ; изобщо не се сетиха да надникнат под леглото- и си заминаха доволни.
Но на следващия ден след дежурството , майорът ни привика един по един- целия караул- в канцеларията си и мълчаливо - без много обяснения- ни изпраска по един шамар във врата и по един шут в задника. Последен от редицата бях аз . За мен дозата беше двойна.
Интересно , че скоро след това същият този тип ме награди за някаква заслуга - непонятно каква -с три дена домаше отпуск. Много се чудех каква беше заслугата ми и накрая проумях , когато дебнейки по кьошетата на градчето , една вечер засякох същата тази хубавица да слиза от колата на майора. Тоест- бяхме станали" баджанаци".
Принципът , който формулирах впоследствие гласеше следното:" Не е важно колко бой си изял; важно е да имаш шеф- баджанак".
Оказа се , че "баджанакът " наистина полага грижи за моето безметежно пребиваване в казармата. Отначало не можех да си обясня защо. От много батаци ме измъкна. Ако не беше той като нищо щяха да ме осъдят и вкарат в " дисципа" поне за половин година. Бях заспал на пост и ме заловиха ;как няма да заспя като бях скапан от умора от предишното занятие. Дежурният офицер , който ме залови- някакъв мушморок службогонец- веднага подаде рапорт и процедурата се задвижи на бързи обороти.
Лежах в ареста и чаках да ме привикат при военния прокурор, когато в килията влетя "баджанакът" и веднага ми опали един шамар във врата.
- Мамка ти , копеле , слушай внимателно!
- Слушам , шефе!
- Значи, станало е така - припаднал си. Когато те питат отговаряш само това: "Вървял си по полосата , прилошало ти е и си припаднал . Не помниш нищо. Ясно ли е?"
- Тъй вярно.
Баджанакът излезе псувайки; след малко дойде военният лекар, набързо ме прегледа и съчини някаква диагноза- нещо от рода на " бацилус гълфурникум".
Веднага ме освободиха от ареста и ме преместиха в лазарета. Няколко дена спах като кърмаче и гълтах аспирини . Събуждах се само за храна и пак лягах. Накрая дойде баджанакът и ме изрита от леглото.
- Мързеливо копеле, марш в отпуска три дена!
- Слушам , шефе!
Оказа се , че онзи рапорт , дето го бе направил "мушморокът" е хвърлен в кошчето , а аз съм болен от грип или нещо подобно.
Всичко щеше да е от хубаво - по- хубаво , ако не беше станал един гаф. Чудех се защо баджанакът толкова държи за мен , а то си имало сериозни причини. Оказа се , че онази мома -нашата- е бременна. Ами сега ? Извика ме баджанакът в канцеларията и ме изгледа кръвнишки.
- Мамка ти , пич - ти какво си направил?...
- ?
Ококорих се и истинах. Какво ли пак съм направил?..
- Онази твоята хубавица е бременна и сега ще трябва да се жениш за нея.
Направо се гипсирах. Защо пък" моята" хубавица, след като тя си беше обща хубавица.Също и негова. Но той , разбира се , беше женен и сега се опитва да натопи мене. Проумях. Ситуацията ми се изясни максимално. Зинах и си останах така в зинало състояние.
- Ясно ли ти е ?!- изрева баджанакът.
- Тъй -вярно!…
- Пускам те в отпуск пет дена . Отиваш , вземаш си булката , подписвате и т.н. Изпълнявай!
- Слушам!
Формулата придоби следния вид: " Ако нямаш обяснение защо някой шеф ти прави добрини , провери отдолу - вероятно ще откриеш два комплекта топки ."
Стоях като насран и се чудех какво да предприема. Само това ми липсва- булка и то бременна кой знае от кого. Нещо за секунда мръдна в мисловния ми куфар . Сетих се , че едно дебилче - новобранец от някакво Пазарджишко село - Чънгърлии ли беше Ишикишлии ли - няма значение - много харесваше въпросната мома и непрекъснато се навърташе около тяхната къща по време на отпуск , но не знаеше какво да направи и все ме молеше аз да и говоря за неговите чувства. Караше ме да му ставам сватовник , от където , всъщност ,започна цялата история, но аз малко прекалих с това "сватосване ." Харно момче , но малко тъпичко.
Започнах да се чеша по врата и да мигам.
- Какво клепиш , бе- още ли си тук - действувай !- кресна баджанакът.
Но аз вече бях "укротил топката."
- Ще трябва и кум , шефе- рекох - дай ми редник Шушулков.
- Шушулков ли? Вземай го и заминавайте!
Изпълних заповедта моментално. Извиках новобранеца , оправихме военните книжки и отидохме при момичето. Намерихме я лесно. Май Елена се казваше и ми напомняше за онази Дуда на Елин Пелин.
Честно казано , те си бяха лика- прилика и външно , и вътрешно. Защо да предизвикваме съдбата . Беше ми даден " карт-бланш" и аз веднага се заех със задачата . Направо го " обясних в любов".
- Слушай , Ленче - рекох - това е Иванчо от Чънгърлии. Много те обича момчето и иска да се ожени за тебе. Ти искаш ли го ?
- Ъхъ…
Това беше съвсем достатъчно. Веднага заминахме за въпросното Чънгърлии и още същата вечер направихме годежа. Никога не бях се напивал така зверски като на този годеж. За малко щяха да сгодят и мене за някаква тамошна мома , която дори не познавах , но в решителния момент съм паднал мъртво пиян под масата . Това ме спасило.
След по- малко от месец вдигнахме и сватбата. Кумът , разбира се , бях аз. Трябва да призная , че това се оказа най- здравото семейство на света. Започнах дори да му завиждам на този Шушулков.- Няма нищо по- желателно от една добра и глупава жена в къщи.
Но най- изненадан от всички се оказа моят "баджанак" - майорът. Когато се върнах в казармата и той самодоволно започна да ми честити булка , аз направо се изхилих.
- По- точно трябва да се чистити на Шушулков.
- Защо?
- Ами той е младоженецът.
Баджанакът се облещи и ме загледа като втресен.
- Мамка му! - И след малко повтори- Мамка му , ами ти бе , баджо, какво си правил там а ? Пет дена отпуск ти дадох.
"Баджо". Той направо ме нарече "баджо". Лукаво копеле - искал е да ми натресе собствения си проблем, а аз отначало мислех , че съм му симпатичен. Отговорих подобаващо:
- Аз кумувах, баджо. Просто бях кум.
Той се разсмя. После ми прасна един шут в задника и ме изхвърли от канцеларията.
След известно време се наложи да бъда и кръстник . Току що се бях уволнил . Момченцето , което ми дадоха да държа в ръцете си направо ми бе "одрало кожата."
Формулата ,която се получи от пребиваването ми в казармата придоби следния вид:
"…Трай си и не се разгащвай!
На началник вяра не хващай!
На бял лист не се подписвай!
На кура си не уйдисвай!"

В университета попаднах съвсем случайно . Изобщо нямах намерение да си блъскам главата с науки и да чета "дебели книги", повечето от които са пълни с глупости , но докато бях в затвора, просто нямаше какво друго да правя.
Чакайте ! Пропуснах затвора.
Разбира се , преди да запиша в университета , се наложи да премина през един друг "университет"- затвора. Опандизиха ме по политически причини. Пълен парадокс - аз , който абсолютно ненавиждам политиците и никога не съм се занимавал с политика , попаднах в затвора по политически причини. Искал съм да свалям правителството.
Всъщност, историята е толкова нелепа, че хич не ми се споменава за нея.Както вероятно се досещате , в нея беше замесена жена. Напълно нормално , ами то може ли да се случи някоя гадория без да е замесена жена.
Пиех си кафето в барчето и четях вестник , когато се появи тя. Направо си "глътнах граматиката ." Такова красиво парче не бях виждал през живота си. Разкошна блондинка със синьосиви очи , прозрачно лице , стройна като фея , дълги бедра , дълги естествено червени ,вълнисти коси.
Дойде направо при мен на моята маса и ми вика:
- Пия уискито с лед на тъмно и с музика от Шопен
Отговорих като изкукуригал , без да се замисля:
- Пия уискито без претенции , но във ваше присъствие.
Мамка му на такъв късмет. Оказа се , че това било парола и аз без да зная съм уцелил отговора. Красавицата веднага ме улови под ръка и ме поведе нанякъде. Вървях като дрогиран и блеех. Помня само , че на вратата се сблъскахме с млад мъж - държащ вестник- който ни изгледа много очудено. После се качихме в луксозен автомобил , който чакаше отвън и тръгнахме. На къде пътувахме хич не погледнах, дори не си спомням от къде сме минали - мярнаха ми се къщи от богатския квартал . Озовахме се в подземен гараж, после в асансьор и накрая -в разкошен мезонет.
Обстановката беше шашваща. Великолепен будоар, персийски килими, мека мебел с неизвестен произход, оригинални картини от популярни български майстори ,музика от Шопен, уиски…
Зинах и се втрещих.
След малко хубавицата излезе полугола от банята и ме помъкна към спалнята . Предадох се.
Известно време след това , докато реанимирах , нахълтаха едни типове с качулки и пищови, награбиха ме и обявиха , че съм арестуван. Обвинението беше недвусмислено -заговор срещу народната власт.
Какъв беше този заговор , така и не проумях. И до сега все още не съм много на ясно. Оказа се впоследствие , че ефирната дама била любовница на някакъв дипломат , че дипломатът участвувал в заговор , че аз съм му бил помощник , че намерили изобличителни материали в мезонета и т.н. Иди разправяй , че си невинен. Аз никога не съм го виждал и дори не съм го и сънувал този дипломат. Но кой ще ти повярва - онези инквизитори ме размазаха от бой да им разкрия тайните на заговора. Щом - значи -знаеш паролата , ти си участник . Обяснявай им колкото си щеш на тъпите ченгета, че нямаш нищо общо. Също като в онзи виц за Гарабет , само че не ми беше до вицове.
Осъдиха ме като "народен враг " и ме вкараха в панделата с доста тежка присъда. Две години по- късно ме освободиха , защото случайно заловили истинския участник -същия онзи ,с когото се бяхме сблъскали на вратата на барчето. Цели две години в затвора без никаква вина. Накрая дойде в килията един много елегантен шеф- вероятно ченге с висок ранг , усмихна се любезно и обясни:
- Станала е малка грешка. Надявам се , че няма да го правим на политически въпрос…
Настръхнах от наглостта на подобно изявление . Да те тормозят, да ти съсипят живота поголовно и накрая да те потупат съчувствено по рамото: "Станала е малка грешка".
Отговорих злобно и безцеремонно:
- Мръсно копеле, искаш да кажеш , че мога само да "пия една студена вода"…
- Нещо такова - изхили се той. И си замина.
Освободиха ме с множество извенения , но цял месец по късно. Докато се задвижи процедурата , докато се насрочи ново дело , докато минат обжалванията ,докато вземат решение и т.н. и т.н.
Обикалях като бесен из коридорите на затвора - вече не ме заключваха в килията - и псувах наляво и надясно. Псувах държавата , властта ,законите, съдебната система , шефовете - всички . В затвора получих пълна свобода на словото, което не беше възможно навън. Но не ме съдиха повече за заговор. Просто не ми обръщаха внимание.
В деня на освобождаването , директорът на затвора , когото често биех на шах с всичката си злоба, дори ми предложи работа там. Естествено като надзирател. Благодарих му и си тръгнах.
На изхода ме чакаха други ченгета . Пак ченгета- те просто си личат по мутрите.
Предложиха ми работа като сътрудник към тайните служби . Тоест - да ме завербуват , понеже съм бил "наше момче". Бяха дори ми измислили агентурно име - "агент Марио " или нещо подобно . Разгеле , излезе ми късмета . Агент Марио. Изпсувах за последен път и си тръгнах. Тогава хич не проумявах , че са ми изфабрикували агентурно досие , което ще ме следва цял живот. Много по- късно го разбрах. Но пребиваването ми в панделата си имаше и своите положителни страни. Запознах се с множество интересни личности - като почнеш от разни рецидивисти , кокошкари, взломаджии и свършиш с литератори , журналисти , бивши генерали и професори по гражданско право , попаднали там по политически причини или просто станали неудобни някому и наклеветени. Освен това се запознах подробно и почти наизустих наказателния кодекс, следвайки препоръките на Остап Бендер.Прочетох много книги , на които преди никога не бих обърнал внимание , поради блажената си простота , дори написах нещо свое - автобиографично ,което после се загуби някъде. В действителност ,затворът ми отвори пътя към университета. Ако бях разчитал само на знанията си , получени в училище , щях да стигна най- много до равнището на шофьор или зидаро -мазач. Но знанията , получени в затвора се оказаха трайни .
С мен се бяха занимавали педагози , литератори , дори онзи професор по право - моят съкилийник- ми изнасяше цели лекции. Така че въпреки смехотворната си гимназиална диплома , на приемния изпит се оказах на върха. Да си призная , кандидатствувах най-вече заради моя съкилийник професор Шишков , който беше с дългогодишна присъда от някакъв " народен съд " и все се надяваше , че като стана адвокат ще заведа ново дело по неговия случай и ще го измъкна от затвора. Аз също се надявах това да се осъществи , но малко преди да се дипломирам, човекът почина - бог да го прости. Успях само няколко дена преди това да му отида на свиждане ; беше много болен , прегърна ме и заплака.
Разбира се , присъствувах на погребението , където го видях за последен път.
И , което беше най гадното , година по- късно го реабилитираха . Дори го обявиха за голям български учител и патриот, напечатаха му трудовете , издигнаха му паметници и започнаха да им се кланят.
Може да прозвучи парадоксално , но завърших право без проблеми , при положение ,че ходех много рядко на лекции и се явявах на изпити , когато си искам. Някои неща ги знаех дори по- добре от лекторите. Има си хас да киснеш цели две години и кусур в затвора и да не ги знаеш.
Имах проблеми само с жената на един професор- също преподавателка , но в друг факултет -млада и много хубава жена. Тя ми налетя внезапно по време на един бал в аулата на университета. Беше леко пийнала и по време на танца направо ми се обясни. Самотна била , нещастна била ; онзи дърт пиргиш напълно я изоставил и се подветрил по разни студентки.
Е , братя , няма спасение . Какво да правя , започнах да я утешавам. Разбира се , утешаването продължи на друго място и тя- съвсем утешена - заяви , че остава при мен. Ами сега ?!
Ето че станахме баджанаци и с професора ; то май че ми е тръгнало в тази посока и не виждах изход от положението.
Самият професор усети това много скоро , но реакцията му беше изненадваща. Един ден ме извика при себе си и ,докато мигах и подсмърчах гузно , направо ми обясни играта:
- Не се притеснявай- всичко е наред. Като всеки нормален човек и тя има нужда от това , поради което не и се меся. Вече съм стар и не мога да се справям така че…
Продължих да мълча и да си гледам върховете на обувките . Това изказване ми прозвуча ма лко нелепо на фона на информацията , която имах. Знаех, че старият пръч обича да се занася по студентките, а някои от тях са дори отзивчиви. Разказват , че доста добре се справял , въпреки възрастта си. Усетих само , че нещо ме премята , но какво беше , отначало не проумявах.
- Е да , не е уместно веднага да се развеждаме с нея, но може и до там да се стигне - продължи той - така че ще ви трябва квартира- по- голяма и по- хубава от твоята.
Аха загрях. Значи той направо ми я прехвърля. Ами как няма да я прехвърля като се е подветрил по едно кошмарно гадже -студентка в първи курс от факултета по журналистика. Пустият му старец…
Проумях, че няма оттърваване от този капан. Дори не се и опитвах да се оттърва. Оставих се на течението. Всичко се нареди от самосебе си. Скъпа квартира , млада и хубава жена и аз - переспективен бъдещ юрист Бях се примирил и предал.Избавлението дойде от съвсем неочаквана посока. Професорът ни плащаше наема , само и само жена му да стои настрана от неговите заигравания. Но явно беше надценил възможностите си . Преуморил се- заваллията -и направил имфаркт. В най- решителния момент. Онази хубавица веднага изчезнала "яко -дим",а буйният любовник се оказа в реанимацията.Съобщението се получи още същата вечер.Старият бил в съзнание -молеше и се и хленчеше по телефона жена му да отиде при него в болницата. Сетил се за нея най- после. И тя …отиде. И не се появи на следващия ден . На по -следващия - също. Когато се е появила , мен вече ме е нямало.
Възползувах се от подходящия момент и си събрах багажа - един куфар с непрани гащи , няколко книги и толкова. Дим да ме няма… Преместих се в квартирата на един приятел и се покрих - цял месец не ходих на лекции. Междувременно професорът прескочил трапа и бил изписан от болницата , но си седял в къщи и една медицинска сестра се грижела за него . А благоверната му съпруга хукнала да ме търси , но след като не ме намерила , намерила друг човек.
Познавах го - едно много тъжно момче от факултета по математика , което нямаше нито приятели , нито приятелки - момичетата бързо го изоставяха , защото беше бедно като църковна мишка , а освен това нито пиеше , нито пушеше , нито ходеше по кръчми . Изобщо - нищо.
Зарадвах се за това момче- беше попаднало тъкмо на място . Определено се зарадвах и за нея- този щеше да и бъде верен до гроб.

На абсолвентската вечер се запознах и танцувах с …бъдещата си съпруга.
Мамка му- хич да не бях ходил на тази абсолвентска вечер. Помня , че се напих и танцувах с тази и онази . На сутринта се събудих с жестоко главоболие и с някаква усмихваща се кака в леглото.
Усмихваше се нежно и ме галеше . Тая пък от къде се взе? Опитвах се да си спомня и си спомних нещо смътно. Виждал съм я и друг път по коридорите на "Алма-матер", но не съм обръщал внимание .
Затова пък тя е обръщала внимание и то- много сериозно .
Отличничка от факултета по театрално изкуство . То е ясно , след като успя да ме издебне пиян и да се напъха в леглото ми . Няколко дена по- късно обяви , че е бременна. Шах и мат.
Формулата е следната:
" Ако откриеш в гащите си лайно , недей да обвиняваш съдбата или гащите. Предстои ти среща с представители на държавната администрация."
Там ти прочитат една проникновена тирада , пускат ти Менделсоновия марш и те карат да подпишеш един договор ,съгласно който доброволно се лишаваш от свободата си . Нещо подобно на затвора , само че тук присъдата е доживотна , а прокурорът продължава да осъществява контрол над постъпките ти , решенията ти и парите ти. Най вече…
Ситуацията горе долу е следната . Прескачам този мрачен период от моя живот и продължавам по- нататък. "Колегата " Нушич е приключил до тук автобиографията си с мотива , че след встъпването в брак , човек повече не може да има собствена биография. Вероятно е прав.
Въпреки това не възнамерявам да приключвам до тук , но някои епизоди ще съкратя максимално- запознанството с тъщата , роднините , запознанството ми ,ако щете ,със собствената съпруга и т.н.
Защото за разлика от повечето представители на мъжкото съсловие, които успяват да се запознаят със съпругите си още преди брака , което не означава , че ги познават добре, аз направих това след него , което още повече усложнява нещата - тоест първо се ожених , а след това се запознах , съгласно известния Маркототевски принцип - всичко да върви на терсене. Добре , че не ме накараха да се обяснявам в любов -съвсем щяхме да я втасаме.
Голям майтап падна на тържеството , когато баща ми се появи пиян като талпа и се хвърли да целува ръка на тъщата , но се препъна , падна в обятията и и заспа моментално. Няколко души с голям зор успяха да го откъснат от нея , защото в просъница се бе впил като кърлеж и за малко не я разсъблече.
Той единствен внасяше живец във всеобщата меланхолия на това тържество.
Както предвиждах ,нещата не потръгнаха още в самото начало. Кандърдисаха ме да се примиря със съдбата на заврян зет , защото булката беше една на мама и на тати, а освен това професионалното израстване и на двамата изискваше пребиваването в голям град. Това ме погуби окончателно.
Женен и заврян зет…
Естествено , с жената много скоро започнахме да разговаряме на различни езици. По-точно тя говореше или се караше , а аз мълчах. Какво може да се очаква от един заврян зет? Обувките ми винаги бяха обърнати по посока към изхода и когато ме попитаха защо е така отговорих без да се замисля:
- За да мога , ако се наложи , да изчезна по- бързо.
То се знае - наложи се многократно, но за съжаление , не се възползувах, дори , когато ми се изясни , че не е била бременна. Вероятно трябваше да минат столетия при моето волско търпение , за да предприема нещо сериозно ,но накрая свикнах , както магарето свиква с тоягата.
От своя страна тъщата непрекъснато наливаше масло в огъня. Дърта вещица - все аз и бях виновен за неразбориите и неудачите в тази къща.Чух я веднъж да приказва с жената на висок глас в другата стая :
- Как можа да ми го домъкнеш тоя селяндур в къщата… Бях ти намерила един доцент , един дипломат , един режисьор, ама ти като не слушаш , чукай си сега главата!
Лаеше непрекъснато срещу мен. Когато не може да си намери очилата, защото ги е захвърлила някъде , виновен съм аз- преместил съм ги , когато потроши някоя чиния в кухнята , виновен съм аз - не съм я поставил където трябва, когато изгори котлона или се потроши бравата , виновен съм аз , когато кучето намъкне мръсотия в къщи или се изсере на килима , пак аз съм виновен- все едно , че аз съм им го домъкнал това куче в апартамента.. То поне да приличаше на куче , ами беше някаква проскубана дърта мъстия - някога трябва да е било пудел. На всичкото отгоре ме караха да го извеждам на разходка в кварталната градинка , гаче си нямам друга работа - само то ми липсва. Оттървах се когато изгълта някакви лайна край контейнерите за смет и взе , че умря. Вероятно някой беше изхвърлин нещо отровно и то го намерило. Бабичката нададе кански рев , когато то "удари куйрука".
- За нищо не те бива , даже едно куче не можеш да гледаш като хората !
Слушам я и си мисля . Ако бях аз умрял вероятно щеше да се радва , но за кучето пищи и се тръшка. Вкиснах се и се озъбих:
- Ами и то е дърто като тебе ; дошло му времето да мре и умряло.
- Ти как смееш да ми говориш така - къде се намираш !- виеше тя съвсем освирепяла . Към нейния вой се прибави и воят на жената.
Взех си шапката и отидох в кварталния клуб , където се събират пенсионерите и безделниците , за да играят карти и табла.
Паднах от смях , когато се върнах и разбрах какво са направили двете умници- майка и дъщеря: Напъхали трупа на кучето в един найлонов чувал и го погребали в горичката извън града. Даже курдисали дървен кръст на гроба с надпис "Рекс", палили свещи и раздавали курбан. Викнали дори поп да го опява , но попът само се изсмял и си заминал. Ами то - господ като иска да накаже някого , първо му взема акъла.
Отначало се посмях доста , но после като размислих , смехът ми помръкна . " Ами ти - рекох си - бе Марко , като не си куче как мислиш да живееш между такива хора ?"
Не можах да си отговоря на този въпрос. Въпросът остана открит.
То се знае тъщата често ходеше да плаче на кучешкия гроб и , което беше най- гадно , викаше ме да я придружавам. Ако бях аз умрял ,нямаше хич да припари на гроба ми , но за кучето се скъсваше от рев. Приятелите ме съсипаха от майтапи , като разбраха за моите кучешки подвизи.Накрая ми дойде до гуша и и казвам:
- Зает съм ,имам други грижи. Защо не ходиш сама при кучето си?
- Ами страх ме е - отговаря тя- може някой да ме нападне.
- Не бой се - успокоявам я - той като те види , ще избяга…
Леле , Боже , какво стана ! Истинско стълпотворение… Последваха писъци , ревове , вайкане , тръшкане…
- Ти какво си въобразяваш! Мен на времето ме избираха за мис "Мокра фланелка". Бях най- хубавата . Мъжете вървяха по мен на глутници … - И т.н.
Мислех да и кажа : " Сега ще те изберат за мис "Мокра кокошка" ", но благоразумно премълчах , когато дотича жената и застана в свирепа поза на рамката на вратата.
С жената се разбирахме най- добре , когато не си говорехме. Възникнеше ли диалог , моментално възникваше и кавга. Тя , като артистична натура и начинаеща театрална звезда си имаше свой кръг от интереси сред театралните среди,около който гравитираше, а аз си имах друг свой кръг:-прокурорските
любимци, аутсайдерите и кръчмарските отрепки . Не и се бърках в работите и тя не ми се бъркаше .
Понякога играех покер с едни мафиоти , които , колкото и невероятно да звучи , бяха видни представители на магистратурата . Чак когато навлезнах сериозно в съдебната практика , ми се изясни тъжната ситуация, че в действителност тези , които издават присъди и решават съдбите на мнозина , в същото време участвуват активно в мафиотски мероприятия. Една елементарна сметка е достатъчна , за да се установи , че съобразно имотното състояние , действителните им приходи надвишават поне десетократно заплатите по ведомост. Няма как иначе да бъде обяснен разкошът в който са затънали.
А ние сме хукнали да се преборваме с мафията… Ядец!
Разбира се , моите покерджийски изяви имаха ограничен характер поради добре известния ми кутсузлук. Нямах смелост да се впускам в по- сериозни залагания , тъй като съществуваше опасност накрая да ми смъкнат и гащите. Един единствен път през цялата ми покерджийска практика ми се падна " Кент флеш" , но играта се разтури , тъй като се случи случка- мина по улицата нещо като сватба или погребение ; за мен то си беше явно погребение , защото всички захвърлиха картите и отидоха на терасата да гледат. Яж си ушите!
Поради спецификата на професията си , имах възможност да се сблъсквам и участвувам в множество парадоксални ситуации . Както е известно, като адвокат, работата ми беше преди всичко да защитавам престъпниците от правосъдието , както и невинните , но в значително по- ограничена бройка и, което беше най-гадно , поради неизбежната Маркототевщина , успявах да се справям със защитата на престъпниците сравнително добре , но с невинните , почти не успявах. Все повече се убеждавах, че или законите са така измъдрени да дават по- големи шансове за измъкване на престъпниците , отколкото на невинните , или с мен нещо е объркано. Възможно е и едното , и другото.
Виждаш го - жив разбойник , крадец , убиец , насилник, но задължението ти е да го защитиш максимално и започваш да вадиш безброй аргументи в негова полза , докато съдиите се объркат и го пуснат на свобода, а някой хрисим човечец, който не успял да си плати навреме данъците към държавата /чунким заслужава да и се плащат данъци/, както и да въртиш и сучеш , накрая го изкарват виновен и го окаушват . Имал съм случаи в практиката , когато , защищавайки някой разбойник , след оправдателната присъда , която съм издействувал , ми се е приисквало сам да го гръмна в тиквата , но няма как - законът е на негова страна -старо правило. Поради което никога не нося оръжие със себе си.
Под коварния мотив , че защитава правата на човека , законът откровено защищава правата на разбойниците. Отначало се чудех защо е така , но после ми просветна: ами кой -мислиш- ги кове тези закони?
Веднъж оттървах един никаквец - кокошкар под предлог ,че е дебилен, беден, гладен и т.н., което може и да е било вярно, но впоследствие същият този тип за награда ми измъкна от джоба портмонето .
Пада ми се…
Когато чуя да ми разправят , че някой се явил в българския съд, за да получи правосъдие , косата ми се изправя. Такъв човек - вероятно честен - с цялата си наивност направо отива в затвора или го разкарват години наред от инстанция на инстанция за някаква дреболия , която може да се реши за пет минути. Много по- разумно е да отидеш в черквата и да подадеш жалба направо до Дядо Боже. Може да не ти решат проблема, но поне няма да те оскубят толкова , колкото в съда. Шегата на страна , но подобен случай имаше в нашата практика.
Един човечец години наред се съдеше за наследствен имот с бившата си съпруга , която не само че го напуснала - и него , и децата -, за да отиде при любовника си , но на всичко отгоре справедливият съд , съгласно още по-справедлив закон, и отсъдил собстветото му наследствено жилище и човекът нямаше къде да се прибере с децата . Добре , че накрая се намесил самият Господ и решил проблема с подобаваща строгост. Явил му се насън и му рекъл: "Не бой се , синко, този път тя си намери майстора.
"Майсторът " се оказа новият и любовник , който в пияно състояние я биеше като тъпан и веднъж я ударил на лошо място по главата , след което получила комоцио и нещо превъртяла шайбата.
Докторите я кърпили , лепили , лекували и накрая я пратили в психиатрията като безнадежден случай.
Невероятното в случая е , че онзи тип , дето я млатил , накрая го оправдаха , защото се оказа , че тя му слагала в ракията някакви любовни билета , афродизиаци и други лайна в конски дози , от което човекът буквално изкрейзил и в пристъп на "любовен екстаз" я тряснал по тиквата с една бутилка. Така, че впоследствие случаят се оказал под юрисдикцията на Всевишния , който за разлика от Българския съд , си свършил добре работата.

С жената , както споменах , нямахме много общи теми за разговор. Тя се движеше между своите интелектуалци , където вероятно си говореха за безсмъртието на душата , а аз между моите пияндета и мошеници , с които дегустирахме от еликсирите на Бакхус и играехме покер . Естествено , че кутсузът ме преследваше на всяка крачка. Една вечер след дегустация на елитни вина в една Перущенска изба с приятели от института по винарство, се прибирах доста пийнал и съм объркал етажите на блока . Вместо при жената съм попаднал при комшийката от по долния етаж. За проклетия ключът уйдиса , вратата се отвори безпроблемно и аз се омъкнах тихичко по чорапи , без да святкам лампите , за да не я събудя , разгащих се и си легнах . Заспал съм моментално и хич не съм усетил , че вместо при жената съм легнал при комшийката . За още по голяма проклетия мъжът и отсъствувал -бил някъде на гости, така че всичко се подреди като на кино. Тя помислила , че съм мъжът и , гушнала ме и продължила да си спи. Събудих се чак на сутринта от писъци и яростно грухтене. Комшията се беше завърнал сабахлен рано -рано пиян юнашки и ме дърпаше за ризата.
- Какво правиш тука , бе мамка ти !..
Скочих и се втрещих. Хич нямах представа какво правя тук. Половин час след това не можех да дойда на себе си и да разбера какво се е случило. Накрая разбрах . Започнах да се оправдавам с напиването , но никой не ми повярва . Комшията псуваше , комшийката виеше и пищеше . Поне да имаше нещо сериозно , а то- за нищо и никакво. За едното спане.
Накрая комшията ми нанесе много коварен удар на най- болното място- изобщо не си го представях. Вместо да започне да нервничи , да скача да се бие , да заплашва и т.н. ,той изпсува за последен път и рече:
- Подарявам ти я. Халал да ти е…
И тръгна нанякъде без дори да се обърне назад. Ами сега ? Само това ми липсва. Тя взе бухалката , дето изтупваше килимите и налетя свирепо.
Направо си грабнах сакото и панталона и изкочих на стълбището бос и по бели гащи . Там вече ме очакваше цяла делегация, включително и жената.Чудно как ли успяха да научат всички толкова бързо?
Само дето журналисти нямаше да отразят събитието с подобаваща сериозност.
Целият този резил беше нищо в сравнение с онзи , когато разбраха , че аз просто съм преспал там и нищо не съм направил . Да преспиш при чужда жена без да разбереш и нищо да не направиш, едва ли може да има по- голям резил от това. Онзи скоро се завърна триумфално като герой и колчем минех покрай него , все ме дразнеше : " Как е , баджо …" Моята жена , която от начало беше склонна да ми прости за "изневярата " , след като разбра цялата истина , а тя я разбра много лесно , направо ме скъса от подигравки. Буквално и паднах в очите: " А аз съм си мислела , че имам мъж"…
Но най- ядосана от всички се оказа комшийката - вероятно не толкова , че с нелепото си участие съм предизвикал семеен скандал , а защото този скандал е бил безпричинен. "То поне да имаше нещо"…
Дълго време след това , като се сблъскахме по стълбището и асансьора, тя ме гледаше кръвнишки , докато накрая изплю камъчето:
- Слушай, тази вечер мъжът ми наистина го няма. Ще се прибере чак след два дни.
Тогава ми се изясни в подробности още един Маркототевски принцип:
"Никога не е късно да станеш за резил. Но често резилът е не толкова , защото си се осрал , а защото не си го направил с необходимото великолепие."

Е щом сме тръгнали в тази посока , нека да продължим:
Една вечер се напихме с едни мушмороци от градската бохема- някакви поети , худохници , музиканти ; те ходят на сюрии от кръчма в кръчма и колкото повече пият, по- велики стават и тогава някой рече , че отиваме на бал с маски.
Бал с маски? Тръгваме . Там сме.
Самият бал - организиран от някакъв творчески колектив или акционерно дружество- не беше много ясно- се състоя в хотел Елсинор и не беше никакъв бал. То си беше жива оргия, където освен яденето и пиенето , бяха включени секс-мероприятия, конкурс за " Мис дълго бедро" , конкурс "Мистър Чеп" , голи танци и хора и пр.
Разбира се , всички бяха с маски , но въпреки маските , ясно си личаха мутрите на различни босове от местната мафия , както и думбази от градската администрация. За разлика от разплутите туловища на представителите на "силния пол"- повечето дърти пиргиши- жените бяха очевидно подбрани. Доколкото схванах , присъствуваха все млади гаджета - красотата им прозираше дори през маските .
Дадоха и на нас маски и се омешихме в калабълъка. Моята беше на някакво чифтокопитно животно - вероятно вол- май съвсем подходяща за случая ; с нея приличах на някакъв сбъркан минотавър.
Но тъй като явно си личеше , че съм по- млад от другите , жените проявяваха нескрит интерес. Особено упорита беше една усмихваща се "Венера Милоска ", почти гола, с великолепна маска на класическата богиня, която ме атакуваше непрекъснато и аз вдигнах байраците. Точно по време на танца токът угасна или някой го угаси нарочно - така и не се разбра, но"Венера " веднага ме поведе нанякъде и скоро се отзовахме в една от стаите. Продължихме на тъмно.
Няма да ви разправям каква стихия се оказа тази "Венера". Направо ми разказа играта. Мислено я сравнявах със съпругата си и не можех да открия никакво сравнение. Беше несравнима.
После сме заспали и се събудихме чак на сутринта. Събудихме се едновременно и се втрещихме взаимно . Шокът беше смразяващ. " Венера Милоска" се оказа моята собствена съпруга.
Каква е поуката ли ? Ами никаква…
Като размисля ,май ще трябва от сега нататък , преди да легна при случайна жена , да и проверявам първо паспорта и да я карам да попълва декларация , че не е собствената ми съпруга. Формулярът би могло да има следния вид:" Аз- долуподписаната - еди коя си- декларирам , че влизайки в интимни отношения с лицето Марко Тотев , не съм законната съпруга на същия и нямам никакви роднински връзки с нея. Подпис: …………" Но после съобразих , че подобна декларация за по- голяма автентичност би трябвало да бъде и нотариално заверена с подписите на необходимите свидетели и т.н. Това вече обърква всичко.

Не, не се разведох тогава . За съжаление това не се случи.
Както обикновено , аз поех цялата вина , а тя "великодушно " ми прости. Дори съвсем мегарски се измъкна с думите : - Ако искаш да знаеш, онази , с която преспа същата вечер , изобщо не бях аз. Ти беше пиян и не си видял добре. Направо се вцепених от наглостта на подобно дебелоочие. Но после като размислих, май че беше права . "Онази" нямаше нищо общо с "тази". Отговорих:
- Вярно е - "онази" наистина беше по-хубава и много по- добра в леглото.
Добре , че се измъкнах овреме , защото щеше да ме светне с някакво подръчно средство. Докато тичах надолу по- стълбището , чувах непрекъснат вой и квичене. После солото се превърна в дует - беше се присъединила и тъщата.
Разбира се , случвало ми се е да преспивам в кантората . Никак не е срамно. Предвидливо съм се обзавел и с диван. На сутринта съм малко гурелив и небръснат , но не е толкова важно. Две- три вечери така и накрая идват да ме търсят. Ясно защо- свършили са парите.
Ами как няма да ги свършат , като половината хонорар на жената отива за тоалети и по разни козметични салони, а тъщата никога не е работила през живота си. Старецът е пенсионер ,но мизерната му пенсия не достига само да си доставя илачи . От къде ще дойдат парите ? То се знае -от завряния зет Марко Тотев. Марко дава , дава , но когато има . Когато няма , взема заеми.
Случвало се е да ме оберат на покер до последен грош. Дори съм заборчнявал здравата. После тръгват кредитори и тогава става сложно.
За да се оттърва временно от един особено настойчив кредитор , съм прибягвал и до нестандартни методи. Веднъж дори си бях налепил некролози по стълбовете из махалата. Имаше временен успех.
Онзи отмени исковете си , докато "отмине траурът", но на мен самият ми се наложи да "възкръсна", за да получа хонорар от един голям бос , когото не познавах лично. Отбих се в офиса му , за да взема парите и само дето не припаднах. Оказа се , че трябва да получа хонорара си от същия онзи кредитор , на когото дължах пари . Двамата се гледахме дълго време с "нескрита симпатия" и накрая онзи произнесе въодушевено:
- Честито "възкресение", приятелю. Май че всичко е "пито - платено."
- Май , май е така… - потвърдих аз.
А то така си и беше.
Общо взето с мафиотите се погаждахме , а то не може да бъде и друго яче, след като правосъдието и държавата ги подкрепят , вероятно поради факта , че те самите са държавата.
Но имаше един особено нагъл тип , който се бе нагълтал с общински парцели ; купуваше ги на безценица и ги продаваше петорно и десеторно по- скъпи, използувайки вратичките в закона , които бяха оставени нарочно за целта. Същият беше депутат в парламента и в ролята си на такъв ползуваше депутатски имунитет- пак въведен по целесъобразност- бързаше да използува мандата си , за да се нагуши максимално. Парите привеждаше в чуждестранни банки, а придобивките прехвърляше на свои близки , за да не бие далаверата на очи.
Общо взето в далаверите му участвувах и аз като юридически съветник, но накрая просто ми се догади и не издържах. Оказа се , че едно сиропиталище - зградата и парцела- които бяха общинска собственост , неочаквано се оказаха негова частна собственост. Аз осъществих сделката , но хич нямах представа , че този имот е сиропиталище. Но общинарите не можеше да не знаят, ама си траеха. Както и да е, накрая разбрах истината , хвърлих му хонорара в очите , напсувах го без свидетели и го изритах от кантората ; не можех да си представя, че някой си позволява да се облагодетелствува за сметка на сираците.След което дадох публичност на събитието. Дори си позволих да напиша фейлетон в местния вестник, където го бях разкрасил с цялото му" великолепие." Това се оказа най- голямата ми грешка.
Той веднага използува депутатския си имунитет и се покри. Повече по вестниците и по другите медии не се появи никаква информация за случая. Дори излезе опровержение. Вероятно много пари бяха заговорили в негова защита. А по- късно , съобразно закона за всеобщата проклетия- следствие второ : "не ритай лайното , защото ще те изпръска", неговата партия, използувайки имфантилността на електората , взе че спечели парламентарните избори - то винаги така се случва- и човекът - ни лук ял, ни лук мирисал-влезе направо в правителството. Министър…
А сега, Марко, да те видим що чиниш!..
Обвиниха ме , съдиха ме и ме осъдиха - този път за клевета над държавен служител.
Изобщо не успях да извадя доказателства в своя защита, макар че ги имах. Една вечер кантората ми бе разбита , папките с делата - отмъкнати и унищожени. Не се жалвах за последното , защото нямаше пред кого. Вероятно щяха да обвинят мен самия , че сам съм си опустошил кантората . Обикновено полицаите като не могат или не искат да хванат извършителя , обвиняват потърпевшия , че сам нарочно е направил поразията , за да прикрие нещо си.
Този път ми "дадоха " една година и ме осъдиха да плащам за морални щети. Опитал съм се да окалям
"прекрасния образ" на голям български държавник. Пада ми се…
Поуката , която формулирах доби следния вид: " Обичай и уважавай родния български разбойник - може би той е следващия премиер".
Разбира се , този път не останах в затвора дълго . Правителството скоро се смени и онези разбойници бяха заменени с други разбойници . Оказа се , че докато съм пребивавал в затвора , съм станал симпатичен на новите разбойници и те ме освободиха. Дори не успях да си довърша мемоарите.
Предлагаха ми да се кандидатирам за някаква длъжност в държавната администрация , но отказах . Не ми се щеше да сядам с тях на софрата , защото ми бяха съвсем ясни, а освен това , поради категоричния си кутсузлук , току виж ме направили и премиер , та хептен да закъса държавата.
Прочее, онези - предишните загубиха властта най-вече защото не успяха да си поделят плячката - всеки "дърпаше кокала" към себе си - изпокараха се и се разцепиха на няколко враждуващи фракции.
Имаше дори атентати , мафиотски войни и показни разстрели на видни участници в "родното мафиотско движение" . Естествено , не бяха по- стока и следващите…
Освен неприятната ситуация- попадане в затвора и т.н.- след излизането ми от там, зашеметяващо ми се срина рейтингът като професионалист. Мафиотите с много пари и много далавери вече ми нямаха доверие и се прехвърлиха към колегите , а към мен се ориентираха неудачниците- тоест- честните, които по правило са бедни. Трябва да поясня предварително , че е истински икономически провал един адвокат да работи само с честни хора.. А те са честни , защото нямат пари или нямат пари , защото са честни. Кръгът се затваря.
Тяхното нямане рефлектира неизбежно и върху моето нямане. Какво да вземеш от един сиромах, който идва да се жалва , че циганите му откраднали козата , а полицията нехае или от някоя клетница, която се оплаква , че мъжът и пиел и я биел.
Тогава проумях, че най- надеждния работодател на родния адвокат е родният мафиот. Обичай го и го уважавай! Да , но не можах да го обикна , затова и не прокопсах.
Е- не винаги съм бил кутсузлия. Един път дори ударих шестица от тотото. Но когато си потърсих фиша , се оказа , че старият ми панталон е заминал за подарък на един просещ циганин заедно с фиша.
Жена ми се престарала с дарителските си изяви.
Но всяко зло - за добро: Най- голямо удоволствие ми направи , когато съобщих неприятната новина на семейния съвет и жена ми получи истеричен припадък -този път съвсем истински , а не театрален, а тъщата направо се тръшна на земята и пририта. После и се схвана чеенето , физиономията и се изкриви на една страна , очите и се ококориха и не можеше да каже ни гък , ни мък. Загуби напълно говор и картина за няколко месеца , а после едва фъфлеше. Констатираха апоплексия.
В действителност това бяха всичките преимущества от загубения фиш.

По едно време се заговори за колегата Мърфи , който бил прочут в Америка със своята Маркототевщина. Появи се и книга с изявите му в тази област. Наистина човекът е сродна душа.
Един ден ме стегна шапката и викам:
- Заминавам за Америка , за да се видя с Мърфи.
- Никъде няма да ходиш- само пари ще харчиш- писна веднага жената . Не и идва на акъла , че може да не се върна , че може да се затрия някъде , че самолетът може да падне и т.н. , но веднага се сети за парите. Много загрижена.
- Не се притеснявай - казвам и- можем да издадем заедно книга за Маркототевщината - нещо като съавторство. Тук в България шансовете да издадеш подобна книга са нулеви , но в Америка…
- Там са още по- нулеви - отряза ме тя- при твоя кутсузлук дори и некролог няма да ти отпечатат.
Проклета жена…
Въпреки всичко посъбрах някой лев , извадих си виза и заминах за Америка да търся Мърфи. След дълго лутане проучих къде живее и един ден потропах на вратата. Показа се възрастна жена.
- Търся мистър Мърфи…
- О , няма го - поясни загрижено тя- Той замина за България . Искал да се срещне с един свой приятел -мистър Мар… Мар… Марко Тотев…

Разминахме се не само с Мърфи . Много разминавания се получиха впоследствие. Междувременно тъщата умряла и аз не можах да присъствувам на погребението . Пропуснал съм този тържествен момент. Избрали ме за най- кутсузлия адвокат на годината - имало разпивки и награден фонд- пак съм пропуснал. Поради стачка на авиодиспечерите, самолетът закъсня и пропуснах конгреса на бирената партия, на който съм един от учредителите.Не успях да присъствувам на окаушването на онова копеле , дето ме вкара в затвора . Оказа се , че е нарушил комфорта на по- големи разбойници от себе си и те успели да го натопят по обвинение за източване на ДДС , което може и да не е било вярно , но това няма значение. В България може да те осъдят за изнасилване дори и да си кастриран , но може и да не те барнат , ако ограбиш демонстративно националната банка.

Общо взето животът се движеше в добре познатия коловоз. Един ден се видях в огледалото и не можах да се позная- отсреща ме гледаше едно ошмулено старче. После се сетих , че всичките ми близки са си заминали , дори и тъщата , а следователно сега е мой ред. Вече бях станал много популярен -кой не е чувал за кутсузлията Марко Тотев - няма такъв. А някой да е чул , че с нещо е прокопсал - също няма такъв. Мисля , че ще е добре да ми издигнат паметник пред парламента , за да може, минавайки народните избранници да виждат най- напред моята мутра , която да ги вдъхновява за творческите им изяви в законодателен аспект и да знаят в каква карикатура са превърнали родния електорат. Починът вече е поет от пловдивчани , които издигнаха паметник на местния секссимвол и олигофрен Милю за густо на всички "майнички " и за прослава на градското ръководство.

" Аберджиите " се обадиха на няколко пъти : Днес ти се замае главата , присвие те сърцето , утре хванеш запек , проблеми с простатата и пр. Докторите непрекъснато се заяждат : "това няма да ядеш , онова няма да пиеш; ще вземаш от тези и онези илачи". Майната им.
Напоследък започна да ме заобикаля често , често и поп Харалампи и ми се чини , че все е очуден , дето ме вижда още жив.
От погребалната къща " Танатос" също колчем мина от там и все ме оглеждат внимателно , сякаш ми вземат мярката. Още малко ще дойде някой от тях и ще ме дръпне за ръкава : "Господине , заповядайте , имаме за вас чудесна стока."
Но аз се инатя и не бързам.
Идват журналисти от местния вестник , тупат ме по рамото и цъкат с език.
- Как е , как я караш?
Все едно ме питат : " Абе ти още ли си жив?"
- Карам я някак- отговарям аз - още не съм си довършил мемоарите.
- Какви са бъдещите ти творчески планове?- хилят се те.
- Възнамерявам в следващото си прераждане да се отдам на журналистика. Предпочитам в някой "жълтурко". Сладка работа - плюеш наляво и надясно и забавляваш публиката.
- Ти доби широка популярност- някои я сравняват с тази на Бай Ганьо.
- Като популярност - може би, но като символика - не. Докато Бай Ганьо със своето нахалство и простотия символизира просперитета на забогатяващите класи - търговци , мафиоти , политици и др. , моето присъствие в националната памет се изразява с непрекъснатите неудачи на сиромащията - проблема с кравата и общинския бик.
- Вярно ли е , че твоят съперник Мърфи те превъзхожда по популярност?
- Вярно е . По популярност ме превъзхожда , но не и по кутсузлук. Все пак- живее в Америка , а аз- в България. В България , дори да си Крали Марко , пак ще си останеш Марко Тотев.
- Вярно ли е , че пишеш нещо мемоарно? Кога ще бъде издаден дневникът?
- Вероятно никога. Или аз ще умра преди да съм го зъвършил , или издателството ще се подпали заедно с ръкописите . Възможно е също някой велик редактор да го хвърли в коша с отпадъци.
- Говори се , че преди време си лежал в затвора за някаква далавера.
- По- точно - обратно- лежах в затвора , защото разкрих далавера . Трябва да призная , че тогава извадих късмет за първи път в живота си. Можеше и да ме гръмнат от засада.
- Как ти изглежда бъдещето на България?
- Розово.
- Розово? Много странно…
- Не е странно. Както е известно , розовият цвят е предпочитан в някои учреждения за по- специални услуги…
- Как виждаш своето бъдеще?
- Като куче , кога яде сливи…
С това интервюто приключи.

Напоследък "аберджиите" зачестиха, но само дойдат , поогледат ме , посръчкат ме оттук-оттам и си заминават. Дотегна ми тая работа, един ден ударих в кръчмата някоя и друга ракия наднормено , след което веднага ми се яви Свети Петър и започна за ме хока:
- Ти- казва- толкова ли си я закъсал , та пиеш от тези ментаци ?
- Ами закъсал съм - викам- с тая пенсия парите не достигат за илачи , а камо ли за свястен алкохол.
- Ти ги остави сега илачите ; няма да ти помогнат. Но ракията трябва да е от хубав материал и добре отлежала.
- Чакай, ама нали не е позволено да се внася в рая ракия ?
- Абе кой ти говари за рая ? Има време за това.
- Но аз мислех , че вече…
- Няма какво да мислиш . Още не си за там . По - точно аз дойдох тук.
- Как така , да не са те уволнили?
- Ами -уволнили… Кой ще ме уволнява мене . Дойдох тук и аз като хората да пия една ракия. Я се пребъркай и потърси някой лев из джобовете да почерпиш!
Погледнах го по- внимателно. Пелената се повдигна и проумях заблудата си. Не беше Свети Петър , а комшията Петър от долния етаж , дето едно време преспах по грешка при жена му без да я докосна.
Срещу мен се хилеше една беззъба старческа гротеска. "Баджанакът".

Самият Свети Петър изглеждаше друго яче. Побелял хрисим старец на златен трон с ореол и строго византийско изражение- такъв какъвто съм го виждал по иконите. Ангелите ме замъкнаха направо при него и ме стовариха в краката му. Той ме погледна изучаващо и отсече:
- Сбъркали сте - не е този . Това е Марко Тотев от България ;махайте го , докато не се е съборила оградата на рая!
- Ама как ?
- Махайте го по- надалеч да не види шефът, че току виж го наредил между светиите!
Не успях дори да си отворя устата в своя защита. Хванаха ме и ме помъкнаха нанякъде. Мястото , където попаднахме май беше адът. Наоколо горяха огньове , виеха се пушилки , смърдеше на прегоряла мърша , грачеха лешояди - също Столипиново по време на "курбан байрам". А може и да беше… Изоставиха ме пред някакъв новопостроен замък и изчезнаха "яко-дим".
Излезнаха онези рогатите и ме награбиха. Помъкнаха ме през някакви дълги коридори и ме изтъпанчиха при самия Сатана. Още като ме мярна от далеч Сатаната направи гнуслива гримаса и кресна:
- Да го махате този! Направо ще съсипе бизнеса ми…
- Шефе, ама какво да го правим?
- Дайте го на онзи мушморок- Свети Петър! Нека той да се занимава с него.
- Но те току що го доведоха неговите хора . Вероятно и там не го искат.
- Хм…
Сатаната започна да се чеше зад рогата и накрая отсече:
- Не ме интересува. Ако трябва , върнете го обратно в България - тук не го искам!
Онези веднага ме награбиха и ме помъкнаха в друга посока. Захвърлиха ме там някъде в някакъв друг Ад. После се поогледах внимателно и установих : Не , не беше същия Ад - беше България.
Един съвет към съотечествениците: " Когато умреш и попаднеш в Ада, поогледай се още веднъж - може и да не си умрял…"

Какво се бе случило ли? Нямам представа - уж бях умрял.Докато си пиех ракията индивидуално в битова обстановка ,нещо ми се завъртя пред очите - видях светлина , после тъмнина и накрая - нищо. Значи това било - нищо. Дойде докторът, премери пулса ,кръвното …
Няма пулс , няма кръвно - умрял!
Дойдоха близките и роднините , дойдоха от погребалното бюро "Танатос", взеха ми мярка , нагласиха ме в кофчега , туриха цветя , запалиха свещи и т.н.
После започна едно вайкане: "Най- добрия, най- честния , незаменимия , непрежалимия, нашия мил приятел и т.н." Неутешимата вдовица плачеше сърцераздирателно. Чак ми стана жал.
Дойде и поп Харалампи- той отдавна имаше мерак да ме опее; най- после му излезе късметът.
После катафалката , процесията , гробищата , циганите - гробари , които се подпираха на лопатите.
….Прочее накрая гробарите съсипаха това тържествено мероприятие. Провалиха го по най- жалък начин.
Предварително бях проявил загриженост по повод предстоящото събитие и заделих няколко бутилки ракия с надпис: "За гробарите".
Ами човек трябва да помисли за тези неща и да се подготви овреме.
Те , както му е редът , ги изпили , докато копаят гроба и се бяха накудкудякяли здравата.
После за зла участ изтърваха кофчега с" непрежалимия покойник" и той се изтърколи върху пръстта барабар с цветята , бомбоните , салфетките , парцалите и всички други джундурийки , които трябваше да го придружават по пътя към вечността.
…Усетих силен удар по главата , сепнах се и се ококорих.
Видях наоколо всичките си роднини … Шашнати и изумени.
Не , още не бях умрял…
И тук не ми провървя.

Р.С. Радев


Публикувано от BlackCat на 09.07.2006 @ 10:40:00 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   radi_radev19441944

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

07.12.2021 год. / 11:53:50 часа

добави твой текст
"Фрагменти от дневника на Марко Тотев 2" | Вход | 5 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Фрагменти от дневника на Марко Тотев 2
от filantrop (asdaa@abv.bg) на 22.08.2006 @ 09:41:34
(Профил | Изпрати бележка)
Интересен разказ!Колко много отговори се съдържат в преживяването!..
Поздрав!


Re: Фрагменти от дневника на Марко Тотев 2
от radi_radev19441944 на 22.08.2006 @ 23:21:03
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
И аз се чудя как се получи. Ако сега се опитам да го направя същото ,няма да мога.
Благодаря.

]


Re: Фрагменти от дневника на Марко Тотев 2
от libra на 10.07.2006 @ 21:16:09
(Профил | Изпрати бележка)
и весело и тъжно и се сещам за твоите гротески които четох в началото..
агент Марио, мога ли да си взема разрешение от теб да използвам изречението -"Пия уискито с лед на тъмно и с музика от Шопен" от време на време и аз )))

харесаха ми и двата текста!


Re: Фрагменти от дневника на Марко Тотев 2
от radi_radev19441944 на 10.07.2006 @ 22:30:37
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Наздраве! Ще участвувам в мероприятието индиректно.

]


Re: Фрагменти от дневника на Марко Тотев 2
от libra на 10.07.2006 @ 22:40:39
(Профил | Изпрати бележка)
:)))
шегувам се, аз не пия алкохол, просто ми хареса )

]


Re: Фрагменти от дневника на Марко Тотев 2
от radi_radev19441944 на 10.07.2006 @ 23:00:27
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Жалко . А аз ще глътна едночко...

]


Re: Фрагменти от дневника на Марко Тотев 2
от libra на 10.07.2006 @ 23:05:30
(Профил | Изпрати бележка)
..е, тогава аз ще участвам в мероприятието индиректно ))
наздраве )

]


Re: Фрагменти от дневника на Марко Тотев 2
от bedstvieto (bedstvieto@abv.bg) на 11.07.2006 @ 13:41:53
(Профил | Изпрати бележка)
Странен и прекрасен , както винаги :) ! Благодаря , мисля че отново попаднах в афера с героя ти :)))))
Поздрави !


Re: Фрагменти от дневника на Марко Тотев 2
от radi_radev19441944 на 11.07.2006 @ 20:03:08
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Много ценя мнението ти и присъствието ти .
Благодаря за комплимента.
Бях се притеснил , че някъде се загуби напоследък.

]


Re: Фрагменти от дневника на Марко Тотев 2
от bedstvieto (bedstvieto@abv.bg) на 12.07.2006 @ 11:21:20
(Профил | Изпрати бележка)
Ежедневието се опитва да задуши вдъхновението ми ... Прозаично , но факт :(

]


Re: Фрагменти от дневника на Марко Тотев 2
от radi_radev19441944 на 28.08.2006 @ 19:30:35
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Ей, къде си ?

]


Re: Фрагменти от дневника на Марко Тотев 2
от victoria на 15.07.2006 @ 11:18:21
(Профил | Изпрати бележка)
В етой жизни умереть не трудна,
сделать жизнь, значительна трудней !
:))


Re: Фрагменти от дневника на Марко Тотев 2
от radi_radev19441944 на 15.07.2006 @ 17:41:18
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Забележителен коментар, Вики.
Благодаря.

]


Re: Фрагменти от дневника на Марко Тотев 2
от victoria на 15.07.2006 @ 18:26:10
(Профил | Изпрати бележка)
:))

]


Re: Фрагменти от дневника на Марко Тотев 2
от rimoza на 28.07.2006 @ 23:54:42
(Профил | Изпрати бележка)
Много интересно приключение.
Пожелавам все така да не ти върви... :))
(да не умираш)


Re: Фрагменти от дневника на Марко Тотев 2
от radi_radev19441944 на 29.07.2006 @ 21:05:33
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg
Чул те господ.
Радвам се , че обръщаш внимание на този експеримент.

]