автор: rajsun

Денят отново ме измами.
Отиде си без мен.

В очите ми се прецеди,
избяга, взе си всичко видимо,
с което двамата играхме.

Оставил ми е само думите.
На тъмно да си ги редя.

Дори съвсем да ослепея,
пак опипом ще ги намеря.
Ще ги раздрънкам във ушите си,
да си припомня
с какво съм си играл.