ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Anyth1978
 Днес: 1
 Вчера: 1
 Общо: 14145
 Онлайн са:
 Анонимни: 538
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 539
 Онлайн сега::: Albatros
 |  продължавам с опитите
да намеря мястото си в света
както на дивана в 8 сутринта -
там съм с рошава коса, очи пълни със сънища
и синя рокля като градина,
държа въображаем химикал и въображаеми листи
за да запиша последната смислена фраза за деня
преди да е задухал средиземноморския вятър
между острите листа на розмарина.
оставям когато си поискам костилка от череша
върху корицата на току-що купена книга,
паля цигара и пуша докато ме заболят дробовете
и си мисля
че светът не е място където
да угасиш цигарата си например
нали
Публикувано от BlackCat на 07.07.2006 @ 17:14:17
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 19
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "костилки по корицата" | Вход | 18 коментара (48 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: костилки по корицата
от laikuchka на 16.08.2006 @ 22:48:49
(Профил | Изпрати бележка) | | я, имало поезия значи!!! |
Re: костилки по корицата
от Ufff на 16.07.2006 @ 12:07:43
(Профил | Изпрати бележка) | Грях ми на душата! Сто пъти (е, пресилено казано:) ) се канех да напиша отзив на това и все ми идваха в главата пълни безсмислици, при това римувани:)
Мисля, че има има много смисъл в един розмарин, разлюлян на песъчливия бряг посред Средното Земно Море, където светът пълни черешите със сок, книгите с истина , а дробовете с горчилка.
(Фасовете са онези са подробности от пейзажа, онзи замърсител, който индикира едни места за размисъл:) )
Сладурче! Екологичното ми то! |
Re: костилки по корицата
от mrs_Robinson на 07.07.2006 @ 17:40:00
(Профил | Изпрати бележка) | ох, много е хубаво
с тези петна завинаги
|
Re: костилки по корицата
от den на 07.07.2006 @ 18:31:17
(Профил | Изпрати бележка) | | почти съм искрен...харесва ми да седя в синята градина, и в 8 сутринта да изписвам последната фраза -след нея ще се разтварям в синята мъгла на една неугасена цигара... и няколко костилки ще поставят точката, или мноточките на живота ни, ненамерил мястото си под слънцето ... :))) |
Re: костилки по корицата
от ziu (ziu@dir.bg) на 08.07.2006 @ 14:00:43
(Профил | Изпрати бележка) | moreto beshe izhvyrlilo edin umrql delfin
na brega
cheteneto mi se stori ujasno zanimanie sled tova
i taka tyrseki vryzkata mejdu dumite
i znacite
se sprqh pred rafta s knigi
nqkakakva nevidima korida
se razrazqvashe togava
vsqka kniga imashe svoeto pravo na jivot
a az kato chitatel da buda proboden ot neq
ako se ostavq mejdu redovete
p.s. ako namerish otgovora spodeli
nali
pozdravi za avtomatichnite asociacii
koito porodi :) |
Re: костилки по корицата
от nadya на 08.07.2006 @ 14:04:26
(Профил | Изпрати бележка) http://nadita.blog.bg/ | Продължавай с опитите,но защо ми се струва,че вече си намерила мястото си в света...
Хубаво е!:))
Поздрав!:) |
Re: костилки по корицата
от libra на 08.07.2006 @ 20:44:16
(Профил | Изпрати бележка) | сокче..
сетих се за един мой стих, покрай твоя -
"тя винаги си хвърляше фасовете на земята
без да ги гаси
след нея той винаги акуратно ги хващаше с
два пръста, гасеше ги и ги хвърляше
на място което смяташе че е подходящото място
тя бе възпитана жена
той акуратен мъж
а светът беше отвратително мръсен
това го знаеха и двамата -
по различен начин"
|
Re: костилки по корицата
от DenSiana на 10.07.2006 @ 16:19:23
(Профил | Изпрати бележка) | Нали?
Прекрасно е.... |
Re: костилки по корицата
от butterfly (butterfly13@mail.bg) на 10.07.2006 @ 21:20:24
(Профил | Изпрати бележка) | Нали!!!
Аз не пуша, но пак разбирам. ..
Харесвам миризмата на розмарин:)))
И шепота на средиземноморския вятър.
Сърдечен поздрав! |
Re: костилки по корицата
от Bjorna на 11.07.2006 @ 09:54:41
(Профил | Изпрати бележка) | че светът не е място където
да угасиш цигарата си например
нали
даааааа!!!!
Жива е поезията ти Юле, оптимистична :) |
Re: костилки по корицата
от dafna на 08.09.2006 @ 16:18:32
(Профил | Изпрати бележка) | Знаменателно:
"светът не е място, където
да угасиш цигарата си например
нали"
Но докато мислим, портокаловият сок узрява.
Наистина!
поздрави! |
Re: костилки по корицата
от yd (whereareyouhiding@iaminmyself.org) на 21.09.2006 @ 23:12:51
(Профил | Изпрати бележка) http://www.iaminmyself | Пак го чета, Джусче,
и пак е прекрасно, Оранжевата!
Хайде, вземи се в ръце и се обади! |
Re: костилки по корицата
от paveltsvetkov на 27.09.2006 @ 21:53:05
(Профил | Изпрати бележка) http://www.paveltsvetkov.com | Пич си, orange_juice! Нямам никаква представа за какво става дума в това стихотворение, но става дума по най-възхитителен начин! Господ ти е дал перото, сега като ти даде и теми за писане, ще трябва да преставаме да публикуваме в този сайт (а и въобще)!
Поздрави! |
Re: костилки по корицата
от zebaitel на 04.10.2012 @ 10:36:07
(Профил | Изпрати бележка) | | Много настроение, размисли и синьо носи стихът ти, Орандж джус! Поздрави! |
Re: костилки по корицата
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 14.10.2012 @ 17:41:53
(Профил | Изпрати бележка) | а ако спреш с опитите и няма нужда от допълнително пространство, тъй като ще имаш цялото такова?
приятно намигване е стихото...
познато някак като усещане
провокативно
усмихващо
цветно
До.
|
|  |
Начало
ХуЛитери
