Разпиляна, пръсната на хиляди частици
и мъчи се тя свойто Аз да събере,
а всяка част е толкова далече...
И пълнят се шепите с прашинки,
прашинки от безкрайната душа,
но вятарът безмилостно развява
събраното от нея до сега.
Разпиляна, пръсната на хиляди частици.
И мъчи се тя свойто Аз да събере,
а всяка част е толкова далече...
Море от спомени, душа дълбока,
безмислено упорство.
Изгубиха се всичките частици
и никога не ще се съберат!