автор: flowerpeace_21

Една любов отново ме зове,
усмихната аз все към нея тичам,
потъвам пак във синьото море
на щастието, пак обичам.

Но колко ли любови преживях,
и всяка първа беше и последна,
ти истинска ли си, потръпвам в страх,
че вече толкова съм уморена...

Все чакам те и все не те намирам,
живея уж, но всъщност оцелявам
и всеки път по нещо в мен умира,
а искам спомените да забравя.

Ела сега.Навън е вече нощ -
в прегръдката и нежна да се скрием.
Животът ни разделя като с нож,
поне в съня със теб да се открием.

Не идваш ти и аз отново тръгвам
с надежда към поредната любов,
а стъпките ти бавно в мен заяглъхват...
Ще те намеря ли, Любов?