автор: milko

Тъгувам, толкова тъгувам,
че от тъгата Ной си стегнал сал
и точно в полунощ напуснал кораба
спасявайки се от спасените от него
Той знаел е, спасените понякога
са мъртви повече от всичките удавени,
невинно вдишали последна доза вяра
и с нея отпътували, учудени,
в зелените си, здрачно-тихи къщи
Навярно знаел е, че уж очакват гълъби,
но тайно силно се съмняват също,
че взели са на тръгване поне един
а и дори така да е, че гълъби се връщат

Днес засадих костилка от маслина
3 крачки вляво от каютата на Ной