автор: oziris

На какво се надяваш, нещастнико?<
На чудо, на нещо невъзможно…
Чудесата са в приказките,
не стават във живота.

В живота щастието е илюзорно,
илюзорни са любовта и красотата.
В живота няма романтика,
романтиката е само в книгите и стиховете.

Нима си виждал времето да спира,
за да се срещнат двама влюбени?
Нима си чувал някой самолет
да бъде върнат от небето, заради любов?
Нима си мислиш, че може някой
да се възкръсне от небитието, чул любовен зов?

Ах, загубен романтико!
Ах, непоправим Ромео!
Илюзиите, надеждите, копнежите
са книжки шарени с картинки.
Оцветявай…
Оцветявай и разгръщай смело…

В живота любовта е пошла, лицемерна,
в живота нежността се купува с пари.
В живота Съдба и Случайност неверни
не палят огън в сърцето, искрица не палват дори.
В живота … е злото.

В живота ако искаш нещо, не можеш да го нарисуваш
ни с думи, ни със четка, ни с мечти;
в живота ти на силните ще трябва да слугуваш,
или сам да бъдеш силен ти.

В живота трябва с грубост,
с наглост, дързост, даже с глупост,
да пробиваш, да убиваш -
да разрушиш, да сътвориш...
За да бъдеш, трябва да лъжеш.
Живей…
Живей във тази лудост…

Нима си виждал нещо лесно, нещо хубаво
прекрасно и чудесно?
Нима си чувал нещо нежно, нещо глупаво,
мило, макар безполезно?

В живота всичко има смисъл,
безпощаден и жесток;
в живота всеки е орисан
да гони своя срок.

На какво се надяваш, нещастнико?
На чудо, на нещо непонятно за мисълта?
Ако чакаш в света да зърнеш прекрасното,
потопи се ти дълбоко във калта…

02.07.2004