автор: com_ocio

Нали ви казах вчера що съм тук.
Що в Оливуд не сакам да поема.
Сида си днес под некакъв гюрук
на кафине, попийвам си и дрема.
Голема скука, никакъв емоушън.
И ногу жега, га чи съм в Невада,
а сервитьора ма поглежда лошо
и мисли да ма стриже кат ливада.
Мъ аз нали си знам какъв съм пич,
поръчвам водка пак и не ми пука.
То сенчесто, подухва, теферич,
народ минава, нема да изкукам.
След третата дойде и фантазето
приставих си скалистити баири.
Мустанги тичат, кат коне са дето.
Бе вестърн гачи, нема са нервираш!
Извиквъм сирвитьора кат шериф
пуказвам две, щот мой да са закучи.
Пуглеждам столъ и изпадъм в сриф...
Ду мен сиднала Моника Белучи.
Баси фантазето... Онемях!!!
Не мож'да бъди! Га са набалбочих.
Не са хилети! Мен не мий до смях.
А тя усмихна съ и с пръста си мъ сочи.
Извиках сервитьора с ногу зор.
Седни - му викам - да та запозная.
А той мъ гледа, като гладен пор
Я - вика - плащай и си заминавай!
Платих му, посли бавну към дома.
Разказах на кумшийти за Белучи.
Пиянски приказки - утсечи ми ина.
На ней Де Вито белким и са случи.

Оливутску придлужение