автор: idan1

Думите са спряли...
погледите...
в кутията запалена,
се взряли.

Сребрист се изгрева
завърта...
Само мигване и ето,
звезди посяли са небето.

От извора...
светлина бълбука,
магически сменя се декора,
като нея няма втора...
целувката на моята изгора!