автор: dankakalcheva

* * *
Човекът нарече името ми -
тънко тихо трептение
на смокинов лист.
Обрекох се да прикривам голотата си -
душа,погълнала плода на отделянето.
Майка - е името ми.
Раждането
е най-голямото,което мога

и единтственото,
което имам да кажа на смъртта.

* * *
В Градина - беше началото ни.
В пръст - сега е хляба ни.
И ние хляб ще станем за пръстта.

И аз,Човеко,съм твой глад,
ребро-упора,куражът-ситост,
утробата на синовете ти -
жена ти съм,Адаме,избистряй ме -

смътно спомнено познание за Любов.