автор: kristi

Ти нали
ще изрисуваш
луната
върху гърдите ми
и като
полуделия
Пикасо
ще пиеш
от зърната
в пазвата ми
които приютиха
полудялата Луна...
гърдите ми
две рогчета
са само
живия спомен
за отдаването
което дава начало
за всичко...
обожавах ли те
гърдите ми
са начало
за зов
за любов
за очакване
да бъдат лудостта
на платно
на Пикасо...
ще те нахраня
с душа
която няма свършване...
всичко е затворен кръг
на който ти си началото
а аз го затварям
и е голо, голо..
и го затварям с моето
издивяло
обичам те
което приспивам винаги
за да запазя
моята изповед
която е
всичко друго
но не и отдаване...
не се научих
да казвам
обичам те!
А ти
проникваше...