Те толкова ми иди отръки да пиша,
куту пуетити, ем просту, ем логичну.
Три деня мор, от жега не са диша,
ама опраи са, сега е по приличну.
Та, нал ви казах станал съм пуетин.
Идин таквъз, ем битуф, ем класик.
Кат самородну злату нощим света,
а пъ кумшийкътъ, наречи мъ лирик.
Един съм убав, га чи съм звизда...
Не си мислети, че ша съ циня у Випъ.
То мойту е такваз низемнъ красутъ,
чи Спилбърг в Оливутъ зафчиръ мъ викъ:
Ила - ми пиши - ш'та цЕнъ сцинарис.
Идин пруект съм фанъл, ш'ги разбийм,
па ако сакаш, да си главнио артис,
след тва жините, сите ша примират.
Не ща - му викам - що мий Оливут,
То там звиздити светат неприличну.
Дубре съм си така (а Геле вика - лут),
па и женици има, виж каква наличнус.
Те арни са и рукупляскът секи път.
И ас съ чуда ка не им дотегна.
То кат са вида в углидалуту - примръ
и мий таковъ... Сам да си посегна.
Бе казвам му аз - Спили, чуй мъ ей,
те тва във Оливут не мой станА.
Искуствуту е тука... И на Бродуей...
(Лиз Тейлър - малей, помна тъс жина.)
Не ми придлагай да играя с Найтли
или па с Анджилинъ дет и викат Джоли,
а той ми вика - н'бойса ща упрайм,
само научи хамериканскити глаголи.
Ни мой тъка, ас тес жини ни давам,
за нек'ви като Зита Джонс и Мур.
Бес Оливут!!! Ас тук ша си уставъм!
...Глей, ка ми вика, че съм селяндур.