автор: dankakalcheva

Преди теб се събудих.Както винаги.
Преминах сънищата си,един по един.
Запомнила съм ги.Както винаги.
Тази нощ бяха лоши.Много.
Видях баща си,беше осакатял.
Видях детето на моя приятелка,
беше с изгорени устни.
Видях мъж - предишна любов -
беше на земята,гърчеше се.

Сварих кафе.Повечето оставих за тебе.
Запалих цигара от твоите.
Аз вече ги отказах дотолкова,
че от Великден не съм си купувала.
Прочетох една стихосбирка.
Почти до края й стигнах.Хубава е.
Отдавна се отказах да чета всичко.

Виждам - щорите на прозореца ми
са рехави - съквартирантката,
която живее в другата част на къщата,
простира.Заема всички телове.
Изпревари ме.Както винаги.
Но по нещо си приличаме.
И тя като мен събира дрехите
от цялата си седмица.Сякаш
да не проличава,че отдавна е жена,
и от мене по-преди,
а още не пере и не простира
мъжки ризи.

Чувам,заслушвам се в гласа
на съседското дете.Детско гласче,
весело,макар че живее
само с разведената си майка.

Ти още спиш.Обедно време е,
но обичам да те гледам така.
Когато си буден само по очите ти
си личи,че си кротък,а така
цялото ти лице е добро.

Ще притопля вчерашната госба,
която снощи ми ухаеше
почти на вълшебство.И ще те събудя.
После ще изгледаме
"Полет над кукувиче гнездо".
Отдавна книгата е написана
и филмът е направен,
но идва при нас днес.

Ако ми оставиш време да си спомням
за тазнощните си сънища,
усмихвай ми се,моля те,усмихвай се,
за да си мисля,че аз сънувам метафори
обратни на действителното днес,
че баща ми го чакат нови пътища,
че детето на приятелката ми
е още по-приказливо,
че. . .

Събуждам те.Сега,събуждам те.
И после. . .Не зная.
Един ден е страшно много време.