автор: fightingone

Да си тръгнеш внезапно; да си навън в сивотата
с очи стопени, горещи и меки
и да гледаш към онова което е -:

О не, всичко е само сравнение.

Реката е такава, за да означава теб,
И този град се изправи защото се появи ти;
Мостовете вървят с благоприличие което те радваше
свободно нагоре надолу на твое разположение.

И само защото всичко е измислено
да означава теб - то е като земята;
градините стоят с притъмняващ жест,
далечината се изпълва с разгадаема фигура-

И въпреки това, въпреки това идва отново:
болката, болката от първия миг.
Едва дошла - : изведнъж отминава
или полита високо или изчезва като песните -:
с тази неописуема сръчност-.

Ами ако...
(изобщо мога ли да го изрека?)
Виж: тези очи бяха тук: дреха,
лик, блясък влезе в тях
сякаш са - но какво? -
Канале Гранде
във великото му време и преди пожара -
---------------------------------
и внезапно Венеция спря да съществува


(Париж, юни 1906)