автор: bogpan

Тихо, тихо…
Нямам какво да разкажа
(във огледалото).
Глътката вино.
Главата приведена.
Есента просто звучи камбанно.
И питам се дали нещо умира
в дървото на нощния дъжд,
в средата на времето,
в стъпки преди зазоряване.

Моля се като свещ
преди всеизгаряне.
Да ме отмине чашата,
която ще пия до дъно.

И те искам до края - камбанно.