Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Maryjo71
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13947

Онлайн са:
Анонимни: 421
ХуЛитери: 4
Всичко: 425

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: poligraf
:: rajsun
:: marisiema

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПриказка за кученце
раздел: Приказки
автор: pc_indi

Разхождало се веднъж едно момиченце в градския парк. Имало вероятно най-големите бели панделки в косите си и сериозни сини очички, в които кръжали въпроси към цялото човечество.
Подритвало си камъчета с белите сандалки и весело си припявало нашумяла детска песничка.
Изведнъж от храстите изскочило малко кученце. Момиченцето направо изпаднало във възторг. Толкова сладко и мило било кученцето!Черничко, с бяло петънце на челцето. Прегърнало момиченцето кученцето и започнали да си играят. Цял ден играли в парка. Около тях се събирали и други деца. Всички се радвали на кученцето, защото било изключително красиво, мило и гальовно. Не било някакво обикновено улично кученце и момиченцето си помислило,че най-вероятно се е изгубило и съвсем скоро някой ще си го потърси. Но до вечерта никой не го потърсил и момиченцето го взело със себе си вкъщи. Нагостило го, дало му водичка и толкова много му се радвало, че кученцето се почувствало щастливо. Много се радвало момиченцето на малкото черно кученце с бяло петънце на челцето! Всеки ден излизали на разходка, играели и момиченцето било по-щастливо от когато и да било. След около една седмица, докато се разхождали из парка, срещу тях се задало друго момиченце, с красиви пъстри очички и рижи плитки. Щом видяло момиченцето с големите бели панделки и малкото черно кученце с бяло петънце на челецето, радостно възкликнало:
- Ах! Моето кученце! Това е моето кученце!Толкова те търсих и чаках!... Миличкото ми...
Момиченцето с големите бели панделки направо настръхнало.
- Твоето ли? Нищо подобно! Това си е моето кученце! Намерих си го, беше самичко и не си го давам!
- Но това си е моето кученце! - упорствало момиченцето с рижите плитки - Мама и тате не ми даваха да си го гледам в къщи и трябваше да го пусна в парка. Но когато видяха колко съм тъжна без него,с е съгласиха да си го взема. Цяла седмица си го търся! Върни ми го!
- Ще имаш да вземаш! - сопнало се момиченцето с големите бели панделки - Да не си го оставяла!Аз си го намерих, взех си го и сега си е мое!
- Върни ми веднага кученцето! - креснало рижото момиченце и дръпнало едната бяла панделка на другото. Панделката полетяла, понесена от вятъра и се закачила на клоните на едно дърво.
- Ах ти! - ядосало се момиченцето с останалата само една бяла панделка. И понеже под крехката си и нежна външност било една истинска малка побойничка, опердашило набързо рижото момиченце и стиснало още по-силно в прегръдките си малкото черно кученце с бяло петънце на челцето.
Тогава цялата опереност на рижото момиченце клюмнала. Седнало на бордюра и заплакало.
- Аз... аз... аз... обичам... това... кученце... - хлипало рижото момиченце.
Кученцето се заизвивало в ръцете на момиченцето с голямата бяла панделка и започнало жално да скимти. Отскубнало се и тупнало до разплаканото рижо момиченце. Хвърлило се към него и започнало да облизва големите му като бисери сълзи.
Натъжило се момиченцето с голямата бяла панделка и седнало на бордюра до момиченцето с рижите плитки. Кученцето дошло до него и го близнало приятелски по нослето, а момиченцето с белите панделки го целунало по бялото петънце на челцето. И разбрало. Кученцето с бялото петънце на челцето наистина принадлежало на момиченцето с рижите плитки. Не защото рижото момиченце твърдяло това, а защото кученцето го потвърдило с обичта и привързаността си към това рижо момиченце.
Тръгнало си момиченцето с голямата бяла панделка и завлачило унило белите си сандалки по асфалта.
Тогава забелязало как до близкото дърво подскача едно друго кученце. След два-три скока се втурнало към момиченцето с бялата панделка, като в муцунката си носело другата й панделка. Взело момиченцето панделката си и благодарно погалило това отзивчиво, благородно и смело кученце, а то закрачило бодро до нея.
Когато стигнало до дома си и видяло, че кученцето все още я следва, момиченцето с големите бели панделки го погледнало в умните очички и казало:
Ти си много добро кученце! Но трябва да си вървиш! Аз не искам вече кученце! Не искам да се привързвам към нещо, което ще ми бъде отнето по право! Върви си!
На другата сутрин, когато излизало на разходка, момиченцето с големите бели панделки видяло, че кученцето е все още пред вратата. Тръгнало през парка и кученцето тръгнало с нея.
Не щеш ли, в парка срещнало момиченцето с рижите плитки, което се разхождало с черното кученце с бяло петънце на челцето.
- Нека го погаля само! - примолило се момиченцето с големите бели панделки.
- Не може! - обгърнало с ръце кученцето малкото рижо момиченце. - А и за теб няма да е добре. Само ще ти е по-мъчно.
Отминало момиченцето с големите бели панделки. Направо го засърбяли сандалките да ритне това самодоволно рижо момиченце. Но знаело колко обича рижото момиченце своето кученце и колко силно обича кученцето своето рижо момиченце. Знаело, че и то не би позволило някой да отнеме кученцето му.
Седнало на една пейка в парка, а другото кученце, което не се отделяло от нея, сложило малката си топла муцунка на крачето й и я загледало предано в очите.
"Хубаво кученце! - помислило си момиченцето с големите бели панделки. - Рядка порода!Прекалено хубаво, за да е истинско и за дълго с мен". После бързо пропъдило тези мисли. Все някой ще си го потърси и него. Не искало да се привързва вече към никакви кученца!
Така дните минавали,кученцето вървяло винаги плътно до момиченцето с големите бели панделки. Вече пораснало и станало едно внушително кученце. Никой не смеел да се доближи до момиченцето с големите бели панделки, камо ли да му стори зло. Кученцето я пазело. На няколко пъти дори захапало едни момчетии, които искали да дръпнат за косите момиченцето с големите бели панделки.
Когато веднъж в парка едни деца помолили:
"- Може ли да го разходим за малко и да се изфукаме с него?", момиченцето с големите бели панделки се замислило, че за нищо на света не би се лишило от присъствието на това кученце, и че ако се изгубело, никое друго кученце не би заело мястото му, и отвърнало:
- Не може! А и то не позволява. Хапе! Това си е моето кученце!


Публикувано от Angela на 30.06.2006 @ 00:09:13 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   pc_indi

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

07.12.2021 год. / 10:52:45 часа

добави твой текст
"Приказка за кученце" | Вход | 4 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Приказка за кученце
от Marta на 30.06.2006 @ 09:10:12
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
:) така е с привързването - лоша работа, това ми е спирачка да нямам куче или коте, просто привържа ли се - няма отвързване

хубава приказка, нещата стават без да искаме, съвсем ненарочно, докато се усетиш и вече си толкова вътре


Re: Приказка за кученце
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 30.06.2006 @ 09:51:41
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Така е.Човек трябва да е внимателен в привързването.Да усеща интуитивно преходните неща и да не се привързва към тях.Аз се научих.
Истинските неща,които остават в живота,които го осмислят,променят и съхраняват,потепенно,с времето изграждат много фини,паяжинкови връзки,които те привързват към себе си не за да те наранят или задушат,а просто да те задържат в нежна прегръдка.А това вече не е привързване,а обвързване,което е много по-стойностно.
Благодаря ти много за коментара!Радвам се,че ти е харесала приказката!Пожелавам ти най-нежната и красива обвързаност!:)
Поздрави!

]


Re: Приказка за кученце
от cefuleSteven (cefulak@abv.bg -реален е) на 30.06.2006 @ 16:45:57
(Профил | Изпрати бележка) http://cefules.net/
Много хубава история и за малки и за големи.
Вече ти го казах.
Но пак.

Много трогателна и предизвикваща размисъл.
Случка от реалността в която няма нищо чудато, но пак носи фантастичното очарование на приказка.

И не една, а много поуки.


Re: Приказка за кученце
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 30.06.2006 @ 21:01:58
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
:)Благодаря ти!
Приказките са за това-да има поука в тях.
Поздрави!

]


Re: Приказка за кученце
от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 30.06.2006 @ 21:08:16
(Профил | Изпрати бележка)
Приказка.... иска ми се много възрастни да я прочетат!
Страхотно!
:-*


Re: Приказка за кученце
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 30.06.2006 @ 21:34:32
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
...за да порастнат!
:-***

]


Re: Предварително.
от regulus на 01.07.2006 @ 01:27:57
(Профил | Изпрати бележка)
Често пъти човек не смее да си позволи радостта поради чувството за предварителна обреченост! И често пъти бърка затова!..
Дай Боже кученце всекиму!


Re: Предварително.
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 01.07.2006 @ 01:35:48
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Добре дошъл в храма на обречените!
Стените са изрисувани с образа на Единственото куче на планетата.Разбивам стените с глава,за да освободя духа му,а и да разруша този храм.

]


Re: Освобождаване.
от regulus на 01.07.2006 @ 19:54:16
(Профил | Изпрати бележка)
Така най-много да освободиш собствения си дух!.. Като въобще не е задължително това да е лошо...

]


Re: Освобождаване.
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 01.07.2006 @ 20:06:12
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Разбира се,че не е лошо.И кученцето ще е живо-не на картинка,и аз ще съм цяла...Супер!
И тука следват думите на copie "Мечтателката ми тя!..."

]


Re: Копия.
от regulus на 01.07.2006 @ 21:50:08
(Профил | Изпрати бележка)
"Мечтателката си тя!.." по-скоро...

]


Re: Копия.
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 01.07.2006 @ 21:59:48
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Ей,това по повод на други мои романтични изцепки става въпрос!Това си е мой отзвук!
А иначе,мерси,че ми събаряш таванчето на храмчето!:)

]


Re: Безтаванност.
от regulus на 01.07.2006 @ 22:52:07
(Профил | Изпрати бележка)
Разбира се, че истинските храмове нямат тавани!..

]


Re: Безтаванност.
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 01.07.2006 @ 23:06:03
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
:)))Да,ама започват да се срутват и стените,храморазбивачо!

]


Re: Безстенност.
от regulus на 02.07.2006 @ 11:39:29
(Профил | Изпрати бележка)
Но те, естествено, нямат и стени!..

]


Re: Безстенност.
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 02.07.2006 @ 21:41:54
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
:)))
5+ 5 +5+ 5+ 5.......

]