автор: tender

На кестените наши цветовете
опадат като струпеи от рани
а белезите - свещи дълго светят
в очите ни, до тъмно издълбани,
до ями! - от пороите излишни,
но виждащи все още светлината
през редките пролуки на безстишието,
щом в стих ни осветят, презрели вятъра.

А тези свещи с ветрове не гаснат -
не се боят от вятър, ни от време.
През времето фиданките израстват
до клоните на кестените неми
и с белезите само ще говорят
сред пролетния танц на цветовете.
С една молитва боговете моля -
свещта ти там до моята да свети.