автор: thebigplucky

Какво те накара да се вгледаш в мен.
Да спреш забързаните си крачки.
Внезапното усещане, че ще подминеш нещо странно,
заслужаващо внимание.
Или необяснимо чувство докосна душата ти.
Красотата ми - едва ли.
Едва ли думите, които ти казах - казвали са ти всякакви.
Очите ми ли те замамиха.
Или онова - зад тях.

Какво те накара да седнеш на масата ми.
Едва ли поканата - канили са те достатъчно.
А и моята е доста празна - така и не успях да я наредя.
Или чашите не са важното, а онова, зад тях -
онази объркана всеотдайност, топлината пожелана от двама.
Копнежи, отдавна стаявани.
Вечното тайнство на пожелаването...

Какво те накара да останеш.
Прошепнатите ми желания. Или твоите - неказаните.
Или това, което ще е след тях.
Тази ли спирка избра като крайна за изморената си душа.
Или просто за малко - разтуха измамна.

Недочакали утрото крачките ни се отдалечаваха.
Отдавна очаквана среща ли беше тази.
Поредното разочарование?!
Сивотата на деня спасение ли е. Или отлагане.
Разбити влачим останките от съзнанията си.
До вечерта.
Или до другото, след това...