автор: 4i40

Почервеня Градът от този залез -
засрамен годеник под чужд балкон.
Страхливи лодки търсеха земята,
земята беше цялата пристанище
за хората и мрежите, които
си бяха взели риба от морето.
Морето. Черното. Морето
отхапваше полека от скалите
и правеше ги на послушен пясък -
понякога добро и светлосиньо,
понякога оловно отмъстително,
сега обичаше червеното
на тази облачна загадъчност
и искаше да я целува цялата,
да се увива покрай тялото й,
а после да лекува раните
от нейната добра неискреност...

Но нямаше такива облаци,
които да засенчат слънцето
и то, червеното, залязваше
в един измислен град - Бургас.