Искаш ли прегръдките на бриза
в блясъка на синята вода?
Виж! Издува бялата ми риза!
Вика ни във свойта свобода!
Изборът като че ли е ясен.
Бризът във душите ни шепти.
Аз ще бъда гларус гръмогласен.
Чайка бързокрила ще си ти.
Ще те гоня с думи поетични.
Стихове на теб ще посветя.
И тогава ще узнаят всички,
че съм влюбен и към теб летя.
Най-накрая - сгушени във бриза -
ще притихнем в синьото почти.
Гларусът - със бялата си риза.
Чайката - със своите мечти.
Гларусът - със мъжката си сила.
Чайката - със женска красота.
Боже мой! Любов ни е сплотила!
Бризът за душите ни е тя!
Из цикъла "Звъннали чучури"