автор: angel_stz

Не обръщай гръб на хората,
които ОЩЕ вярват в теб,
посрещат те и те обичат,
и пазят пламъчето твое
слабо мъждукащо
и в студ и в пек.
С внимание,
доверие
и воля,
опитват се да съхранят,
това, което ти погубваш,
и сам на себе си вредиш...
В неволя,
в слабост
или в болест,
в изпепеляващата самота,
безсмислието на деня изчезва
с настъпващата тъмнина
и залезът е някак кървав,
душата празна,
разумът- заспал,
тялото е скапано,
ненужно сякаш,
някъде витаещо
в пространството...
Нощта е тягостна и дълга,
сърдита някак на света
и уж си там, а пък те няма,
загърнат с мъка през глава...
Самосъжалението
бавно те оплита
с оловната си мрежа
и повлича на дъното
на неизвестността...
Стига!
Спри и съвземи се!
Нямаш право!
Бог живот дарява
и го взема,
когато сам реши!
Избутай чашката в страни,
изпълзи от дъното на блатото
и се огледай
светлина търси!
Има я,
остава само
да пожелаеш
да я уловиш...
Не отхвърляй хората,
които ОЩЕ пазят
вярата си в теб!
Открий достойнството изгубено,
криле на надеждата сложи!
Бъди ЧОВЕК,
а не фантом във нищото
във собствените си очи!
Не отминавай
последния си пристан,
спри за миг,
и своя свят създай!
Човек е на Земята с мисия
ти своята свърши, дерзай,
защото иначе е...тъмно
и тъмнината е без край!
Не обръщай гръб...на себе си!
22.06.2006 год.